ИЛЬЯ ЕФИМОВИЧ РЕПИН

Александър Герасимов

Преди десет години със смъртта на гениалния художник Репин руската живопис изгуби своята гордост. С името на Репина е свързана най-блестящата епоха от историята на руската живопис.

Изкуството на Репина, появило се в периода на революционния подем през шестдесетте години на миналия век, се е създавало и крепнело под идейното въздействие на естетическите и философски разбирания на просветителите.

Неговото изкуство, изразявайки идеите на своето време, е придобило огромното значение на обществен двигател. Появяването на всяка нова Репинова картина е било цяло събитие за обществото.

Репин е бил един от първенците на руското изкуство, получил световно признание. Той, беспорно, е най-великият представител на руската живопис през класическия й период, в който се отбелязват имената още на: Суриков, Серов, Лепитан и др.

Тези бележити майстори създадоха такъв разцвет на руската живопис, в какъвто са се намирали по онова време литературата и музиката в Русия. Затова тези живописци могат да се сравняват с първенците на руската литература и музика, като Лев Толстой, Тургенев, Чехов, Чайковски, Мусоргски, Бородин, Римски-Корсаков и др.

Репин е най-големият представител на критическия реализъм в руската живопис. Цялого му творчество е пропито с дълбок демократизъм и с големи симпатии към трудещия се народ.

„Трудът определя и украшaва човека” - на тази основа Репин е построявал своите картини и портрети.

С помощта на своя талант Репин е работил в две направления: социално-битови картини и портрети. Сюжетът за тях художникът е черпил преди всичко от окръжаващата го действителност.

В своите композиции Репин създаде живописната епопея иа руския живот от края на деветнадесети век. Всяка картина на Репина е част от тази епопея - „Бурлаки”, „Не ждали”, „Крестний ход в Курской губернии”, „Проводи новобранца”, „Арест пропагандиста” и много други.

Репин е също така автор на много работи с исторически сюжет: „Иван Грозний и неговият син”, „Царевна (София”), „Запорожци” и др.

Действителността оживява върху платната на Репина с цялата своя яркост и богатство на боите, с цялата своя непосредственост и жизненост.

Репин е враг на онова изкуство, което само копира природата.

„За художественото произведение не е достатъчно едно копиране на природата. Художникът трябва да включи в своята творба собствения си дух. Ето защо никаква фотография не може да замени истинското художествено произведение. То, художественото произведение, трябва да носи белега на своя творец, на неговата душа. И в това именно лежи залога за трайността, за вечността на изкуството”.

Съдържанието на изкуството, неговата идейна същност, съставляват неговата мощ. Творчеството на Репина трябва да служи за образец на нашите художници, но не само творчеството, а и начинът му на работа.

Към всичко онова, което Репин е създавал, той е бил необикновено строг, отнасял се е строго критично, като че ли това са били не негови, а чужди работи. Пословично за него е това, че при работенето на всяка нова картина той е смятал за необходими му непосредствените впечатления от нея, както на жена му, така също и на неговата слугиня.

Репиновото наследство е неизчерпаем източник за творчеството на съвременните наши художници, за които животът на Репин и висотата на неговото изкуство трябва да им бъдат настолни примери, не за подражание, а за творчески стремеж.

Горещата любов на Репина към неговия народ, дълбоката преданост на изкуството му, неговата изключителна гениалност - всичко това завинаги ще съхрани името му в Пантеона на най-великите представители на културата на руския народ.

——————————

в. „Завой”, г. 2, бр. 36, 01.03.1941 г.