НА МАМА

Наталия Ерменкова

Когато съм зле
и не знам какво става
с душата ми -
може би е отлетяла,
а аз не усетих
кога и защо,
във лудия ритъм на живота в застой,

когато не мога в съня да потъна -
поне една нощ аз Морфей да прегърна,
в забрава да мирне сърцето ми сладко -
измамно-спокойно -
поне и за кратко -

единствено ти не ми даваш да плача,
а даваш надежда, че аз нещо знача,
и караш да вярвам,
че аз съм родена
в любов,
за любов -
благословена!…