Асен Асенов

Ге Ке-то /от Георги Кирилов/ вече минаваше 55. Но животът му не отиваше към добро. Той бе литератор в известния вестник „Литературен фокус”. Отговаряше за редакцията на текстовете и техническото оформление. Беше работар и мълчаливец. Стиснал между зъбите си неизменната лула Ге Ке-то разнасяше из цялата редакция ароматът на вносен тютюн. Задълженията на коравия литератор надхвърляха очертанията на литературната кантора. След като подбереше материалите и направеше макетите на страниците той се прехвърляше при словослагателя в печатницата. Следеше внимателно оловния набор от букви и късно вечер разписваше първите шпалти. Едва тогава, успокоен и изпълнен с чувство за добре свършена работа, Ге Ке-то се прибираше в семейната къща в Бояна. Отдавна не очакваше жена му да го посрещне, камо ли да му сложи топла вечеря. На нея й бе дошъл до гуша твърдият денонощен ритъм на работа на мъжа й. Вечер тя се прибираше в стаята си и пускаше телевизора. Нищо друго вече не я вълнуваше. Етапът на непрестанни разправии за режима на труд и почивка и хроничния недостиг на пари в семейството отдавна бе отминал. Хлад и безразличие се бяха настанили в отношенията между литератора и преводачката от сръбски.
Синът на Ге Ке-то бе усърден и ученолюбив. Завърши тежка машиностроителна специалност в МИ. Но работа не се намираше. Семейството едва го изхранваше със скромните си доходи. Момчето бе умно и с чувство за отговорност. Един ден уведоми родителите си, че заминава да работи в Турция. Майка му плака цяла седмица. Отиде и продаде всичките си златни бижута, за да го подкрепи с някаква начална сума. Ге Ке-то бе безсилен да направи каквото и да било. Но оттогава сърцето му започна да прескача, а лулата му почти непрекъснато димеше. Заминаването на единственото дете сложи край на и без това мъчителните отношения между съпрузите. Една вечер жената дочака Ге Ке-то да се прибере. Изпречи му се в антрето.
- Отивам си, Георги. Напускам те. Повече не издържам в тази мизерия…
Ге Ке-то се вцепени на вратата. Сърцето му запрепуска в аритмия.
- Почакай, Верче… Ще се опитам да започна работа и на друго място. Знаеш, че съм поет и литератор…
- На мен не ми трябва поет и литератор, Георги! Трябва ми мъж с бизнес и пари! Искам си и сина обратно! Имам приятели в кинематографията и печелят доста добре. Ще ми помогнат! Гади ми се вече от тези мизерни сръбски преводи! А с теб - скъсвам!
Скоро Верка се пренесе да живее в апартамента на някакъв режисьор. Не скъса напълно отношенията си с Ге Ке-то. Почти винаги му се обаждаше по телефона, когато имаше новини от Турция.
Ге Ке-то заживя живот на самотник в къщичката в Бояна. Все по-късно се прибираше от работа и все по-рано излизаше. Занемари дома. Градината се превърна в пущинак, буреняса. В събота и неделя вместо да чисти и подрежда той се търкаляше на дивана в кухнята и четеше вестници и криминалета. Когато прочете всички книги, започна да препрочита. Купуваше и нови, но от евтините антикварни сергии. И външният му вид се промени - пусна брада, ризите му бяха вечно неизгладени, а обувките - съсипани от кварталните калища и прахоляци. Неизменна си оставаше само димящата между зъбите му лула.
Една нощ, докато се прибираше и прекосяваше градината Ге Ке-то почувства, че не е сам. Някакво дребно, нещастно същество се бе свило в тъмнината на къщния праг. Съществото измяука с тънко и слабо гласче. „Само това ми липсваше. Да си имам дамазлък…” - помисли си Ге Ке-то. Той светна външната лампа, а шареното котенце се заувърта между краката му. Замяука прегракнало. Литераторът се смили, отключи вратата и пусна животинката вътре. От вчера му бе останала бобена чорба. Нямаше нищо друго за ядене. Котенцето го следваше по петите. Скоро бобената чорба бе стоплена и човекът я разпредели в две панички. Накъса срединки от хляба и поднесе на мъничката, изгладняла пухена топка. Тя се размърка и залапа лакомо залъците с боба. „Май ще се погодим - не си много капризно. Ако трябва да купувам и котешка храна, ще закъсам тотално”.
Ге Ке-то облече пижама на кафеникави райета и се мушна в огромния семеен креват. Шареното коте скочи при него и се намести върху гърдите му. Скупчи се там и замърка. На литератора това не се хареса. Видя му се прекалено. Той взе топлата пухена топка и внимателно я премести до възглавницата си. Зави я с края на одеялото. Но животинчето си знаеше неговото. Отново припълзя върху гърдите на Ге Ке-то. Неочаквано в съзнанието на мъжа изплува скъп далечен спомен. Когато беше дете синът му спеше така - върху гърдите му. Ге Ке-то въздъхна, затвори очи и разпери ръце. Една сълза увисна от края на миглите му. И изведнъж той заспа така - с малкото мъркащо създание върху гърдите си.
На сутринта Ге Ке-то се събуди по-късно от обичайното. Ослуша се подозрително, напрегна вниманието си. Върху гърдите си усещаше необичайна топлина, а в мозъка му витаеше непозната, приятна мисъл. Странна енергия бликаше в тялото му. По навик литераторът се заслуша в пулса си. Очакваше да долови познатите от месеци прескачания. Но сърцето му тупкаше равномерно, със сигурен ритъм. Ге Ке-то си припомни вчерашната история с котенцето. Някъде беше чел, че котките откриват болните места в човешкия организъм и лягайки върху тях ги лекуват. Нима сега трябваше да повярва в това? Явно - да! Той беше спал непробудно 12 часа, нямаше аритмия и бе силен и бодър като никога.
Ге Ке-то кръсти котето Сияна, защото беше женско. Сияна се задоволяваше с малко, следваше господаря си по петите като кученце и нощем винаги спеше върху гърдите му. В сърцето на литератора се зароди необяснимо радостно, топло чувство.
В редакцията на вестник „Литературен фокус” неочаквано настъпиха организационни промени. Една епоха в полиграфията постепенно отмираше и отстъпваше място на друга. Неудържимо навлизаха компютърните технологии. Един ден в кантората бе доставен компютър. Скоро бе назначен и компютърен оператор. Изглеждаше, че малко остава хора като Ге Ке-то да загубят работата си. Но Ге Ке-то не бе обикновен технически редактор. Целият вестник се крепеше върху него. Той приемаше и подбираше материалите. Той изчисляваше размера на статиите и правеше макетите. Той одобряваше шпалтите в печатницата. Нямаше как главният редактор Ганчев да го уволни и замени с един млад и зелен компютърен дизайнер. Ге Ке-то и компютъристът Венци Христов заработиха заедно. Отначало това бе мъчение за литератора. Чуждо му беше това животно - компютърната машина. Компютърната идеология и архитектура му бяха пълна мъгла. Но Ге Ке-то бе изключително интелигентен, бързо се приспособяваше. А и Венци Христов много го подкрепяше. Така литераторът изхвърли пишещите машини. Текстът на вестника мина на компютърен набор. Венци Христов правеше компютърните макети на страниците и по указания на Ге Ке-то ги запълваше с рубриките. В печатницата вече не бе необходимо да се ходи - готовите файлове се изпращаха по интернет. Редакционната работа се рационализира и всички можеха да отделят повече време за непрекъснато постъпващите ръкописи. Литературното ниво на изданието се повиши. Главният редактор Ганчев вдигна тиража. Пораснаха и доходите на колегите.
Ге Ке-то доби самочувствие. Обаждаше се често на сина си в Турция. Канеше го да му гостува. Започна редовно да му превежда парични суми за подкрепа. Детето беше благодарно. „Дано успее да се задоми” - надяваше се бащата.
Компютърната революция донесе и неочакван сюрприз за Ге Ке-то. В редакцията на „Литературен фокус” постъпи под негово ръководство като набористка една очарователна дама - Вили. Тя бе около 50-те, но все още съхранила естествената си красота жена. Слабичка, винаги облечена в черно и излъчваща неподправена тъга, тя предизвикваше необяснима симпатия в редакционните работници. Скоро и Ге Ке-то научи трагичната й тайна - мъжът й бе наскоро починал от удар. Предприятието му фалирало и той останал без работа и доходи. Не могъл да издържи психически на мизерията.
Ге Ке-то постепенно се вземаше в ръце. Набористката Вили беше несъмнено неговия тип жена. Най-голямата глупост бе да я изпусне. Той промени генерално външния си вид. Обръсна библейската си брада, не пропускаше да изглади ризите и панталоните си, закупи нов маслено зелен костюм и модни обувки шпиц. Започна да се парфюмира с “Деабло”. Допълнително очарование му носеха и новите ароматични тютюни.
Набористката Вили не можеше да остане нито глуха, нито сляпа за кавалерското отношение на Ге Ке-то. И тя започна да харесва този човек, който с фанатична енергия работеше за вестника. Приемаше с радост ежедневните му покани за обяд. Двамата все повече се сближаваха.
Ге Ке-то взе решение и една събота и неделя сложи къщата си в ред. Изрина боклука в контейнера, изми, подреди и излъска всичко. Застла леглата с нови кувертюри. Половин ден отдели и за борба с буренаците. Сърцето му щеше да изхвръкне докато сечеше бъзака и дивия къпинак.
В понеделник Ге Ке-то набра смелост, разкри сърцето си по време на обяда и покани Вили на вечеря у дома. Тя се изчерви, но го очакваше. Не се противопостави. Прие.
Привечер Ге Ке-то и Вили прекрачиха прага на къщичката в Бояна. Всичко беше чисто и изрядно.
- Заповядай, скъпа! Влизай! И направо сядай на масата!
Ге Ке-то отиде до барчето и извади бутилка червено вино. Отпуши я и наля в две високи чаши.
- Наздраве, Вили! За нашето приятелство!
- Наздраве, надявам се и за нещо повече, Георги!
- Разбира се, скъпа! Знаеш вече, че съм влюбен в теб! Ти си за мен вечната жена!
- Имаш ли мезе, Георги?
Ге Ке-то сви рамене. Не го биваше в тези неща.
- Да видим какво имаш в хладилника!
Вили отиде и отвори вратата на охладителя. Извади по неин избор някои неща. Намери и чинийки и наряза в тях сирене, кашкавал и колбаси.
- Е, сега вече наздраве!
В този миг се чу измъчено, тъжно мяукане.
- Какво става? Какво е това, Георги?
- Не се безпокой - котката е… Заключил съм я в килера… Да не пречи!
- Боже! Та това е добро животно, Георги… Как си могъл?
Вили избърза към килера и пусна Сияна. Тя подскочи и изчезна като призрак през полуотворената външна врата. Ге Ке-то я изгледа с изненада.
Скоро Вили сготви и вечеря - безсолна супа от пиле. Сипа в паничката на Сияна. Тя неочаквано се появи от мрака и замърка над яденето.
Ге Ке-то добави в чинията си черен пипер, сол и много оцет.
- Съжалявам, Георги. Имам язва, трябва да ям безсолно…
- Имам лекарство за теб. И е съвсем безвредно! - рече доволен литераторът.
- И какво е то?
- Ще видиш след малко!
Скоро Ге Ке-то и Вили легнаха в голямата спалня. Неочаквано Сияна скочи при тях и се разположи върху корема на Вили. Тя изгледа сащисано Ге Ке-то.
- Георги, какво й става? Какво ще правим сега?
- Ще лекуваме язвата, скъпа - ухили се Ге Ке-то и целуна Вили за лека нощ.