ЧЕРНА ГОРА И МАКЕДОНИЯ – ЗАПЛАХА ОТВЪТРЕ

Владимир Тимаков

превод: Литературен свят

Практически едновременно станаха две знакови събития на Балканите: парламентът на Черна гора с незначително мнозинство гласува за влизането на страната в НАТО, а парламентът на Македония избра за свой председател етническия албанец Талат Джафери. Тези два акта предизвикаха масовите протести на коренното населения на двете славянски страни, които в столицата на Македония прераснаха в силов сблъсък. «Руснекст» помоли демографа Владимир Тимаков да коментира тези събития:

- За Черна гора влизането в НАТО няма никакви разумни мотиви, пред тази страна няма никакви външни заплахи, от които Северноатлантическият блок би могъл да я защитава. Единственият външен враг, който заплашваше черногорците и в съвсем близкото минало нанасяше удари по техните земи, беше самият Северноатлантически алианс.

Но в Черна гора има сериозна вътрешна заплаха, много приличаща на тази, поради която беше разчленена Сърбия. 20% от населението на Черна гора са мюсюлмани, предимно албанци. В общините от югоизточната част на страната, граничеща с Албания, те са етническо и религиозно мнозинство. Имайки предвид държавните амбиции и определената еуфория, в която пребивават лидерите на албанския национализъм след разгрома на Югославия, вероятността от албански сепаратизъм в Черна гора е много голяма.

Рискът е толкова по-сериозен, колкото се влошава демографската ситуация в Черна гора. От началото на XXI век населението на тази страна е намаляло с повече от 10%, изцяло за сметка на православните славяни. Черногорците вече преживяха в ХХ век два геноцида - през 1915-1917 и в 1941-1944 г, а сега преживяват нежен геноцид в резултат на разрушаването на Югославия и западнизацията на обществото. Затова сега броят на черногорците е по-малък, отколкото през 1913 г. Това е една от нациите, които спешно трябва да включени в «Червената книга» на човечеството.

Така че с нарастването на мюсюлманската община и пристигането на нови преселници от Близкия Изток и Северна Африка краят на черногорската нация и държавност може да се превърне в реалност.

Интеграцията в западното общество, в НАТО и в Евросъюза само засилва процесът на национална деградация, увеличава шансовете за гибелта на Черна гора. За спасяването на страната са необходими мерки, неприемливи в съвременния ЕС: затваряне на границите, отказ от прием на бежанци, забрана за влизане на мигранти от Албания. Но това на Черна гора, влязла в западното общество, никой няма да й го позволи.

В случай на вътрешен въоръжен конфликт НАТО ни най-малко няма да защити черногорците, тъй като Брюксел разглежда албанците като свои стратегически съюзници по укротяването на ненадеждното православно население на Балканите. Православните народи, от гледна точка на Запада, са твърде проруски, затова албанските общини и в Черна гора, и в Македония, и в Гърция, и в Сърбия се използват от западните политици като инструменти на тяхното влияние.

Положението в Македония е още по-зле, отколкото в Черна гора. Там мюсюлманската община вече достигна 33% от населението. Наистина, сред избирателите дялът на мюсюлманите е по-нисък, затова засега албанската фракция в парламента не е голяма, а избирането на албанец за спикер стана възможно само благодарение на подкрепата на прозападната социалдемократическа фракция. Естествено, хората, желаещи да се запази Македония в съществуващите граници и със съществуващия етнически статут, възприемат действията на социалдемократите като национално предателство.

Напълно възможно е на македонските албанци скоро изобщо да не им трябва помощта на социалдемократическите им съюзници, защото вече дялът на децата-мюсюлмани в Македония наближава 40 процента. В случай на евроинтеграция и въвличане в европейските миграционни процеси Македония много скоро може да се превърне в страна с мюсюлманско мнозинство. Това ще е катастрофа за македонците, която по радикален начин ще промени облика на древната славянска земя, подарила ни Кирил и Методий.

Какво ги чака славяните в случай на идване на албанците на власт, много ясно се видя в Косово. По последното преброяване там са останали само 1,5% сърби, макар че след Втората световна война сръбската и албанската община са били съпоставими по численост. Македонските патриоти осъзнават целия мащаб на заплахата и затова са готови със сила да защитават страната си - те няма къде да отстъпват.

Изход за македонците и черногорците е не евроинтеграцията - тъкмо тя ускорява националната гибел, - а реинтеграция със Сърбия, и вече в рамките на възобновената южнославянска федерация - укрепване съюза с Русия. Русия е единствената приятелска, родствена и значима в световен мащаб сила, способна да подкрепя етноопазващата политика в Македония и Черна гора. Такъв е единственият път за спасение на културната идентичност и национално битие на тези народи.

——————————

Продолжение проекта «Русская Весна» | RusNext.ru, 29.04.2017 г.