СЕНЗАЦИОННИЯТ РЕПОРТАЖ

Жорж Сименон

превод: Литературен свят

Из книгата със спомени „Аз диктувам” (1975-1981)

19 октомври 1976

Спомних си моя най-сензационен репортаж. Не знам разказвал ли съм за него. Ако да, толкова по-зле.

В онази неделна сутрин ми позвъни главният редактор и ми съобщи, че в Брюксел ще пристигне маршал Фош, който ще замине през Лиеж на изток.

Трябваше да тръгна за Брюксел и да взема интервю от маршала. Но тогава нищо не разбирах от международна политика, и маршал Фош ми се струваше като някаква бронзова фигура, а не човек от плът. Поинтересувах се от главния редактор:

- А какви въпроси да му задам?

За мое огромно изумление, той ми отговори:

- Попитайте го дали отива в Полша.

Не си представях значението на този въпрос, още повече - последиците от отговора.

Валеше дъжд и аз се втурнах към Брюксел в стария си шлифер. Заедно с други журналисти дочаках на перона идването на влака на маршала.

Колегите ми се хвърлиха към вратите, но офицерите ги отблъснаха. Аз обаче изчаках, докато влакът тръгне и започне да набира скорост, и скочих в личния вагон на маршала.

Впрочем, не съвсем във вагона: скочих на стъпалото, но се държах здраво. Един от офицерите от свитата на маршала ме забеляза през прозореца. Вече се бяхме отдалечили от гарата и влакът се движеше на пълна скорост.

Съжалил ме, офицерът отвори вратата и ето, че се оказах в коридора; стоя, мълча, защото не знам какво да кажа.

Офицерът нареди:

- Стойте тук.

Аз стоя в шлифера си и мократа си шапка. Във вагона шушукат. Надникна маршалът.

Не знам, вероятно той също ме съжали. Във всеки случай, след няколко минути се появи адютант и каза:

- Маршалът ще ви отдели две минути.

Едва се озовавах пред маршала и той ме огледа от глава до пети. Лицето му беше безстрастно, както на всички фотографии и даже на конната статуя. Осведоми се:

- Какво ви трябва?

На три-четири крачки стоеше адютантът, готов да измъкне пистолет, ако изведнъж се окажа, както казваха по онова време, опасен нихилист.

С усилие произнесох въпроса, подсказан ми от главния редактор:

- Господин маршал, във Варшава ли отивате?

Поколебавайки се за секунда, Фош лаконично отговори:

- Да.

Такова беше първото ми интервю с един от великите хора. Завръщайки се в Лиеж, не чувствах гордост. Толкова акробатика за една дума! И как се изненадах от възторга на нашия издател г-н Демарто! Още повече бях поразен, когато той възкликна:

- Но това е сензация!

Спешно отпечатаха извънреден брой. А на следващия ден вестниците по цял свят трескаво повтаряха отговора на маршала.

Работата е там, че трябвало да науча, (но аз нямах представа за това) ще подкрепи ли Франция Полша във всеки възникнал конфликт.

Днешните млади журналисти са много по-съобразителни при задаването на въпросите. Аз тогава само извърших акробатически номер, скачайки на стъпалото на вагона, докато влакът набираше скорост и вероятно съм изглеждал доста безобидно и наивно, тъй като маршалът, в чиито ръце беше по онова време европейската политика, ми подхвърли своето «да», променило облика на Европа.

——————————

Бележки:

Фердинанд Фош (1851-1929) - маршал на Франция; през 1918 г. е главнокомандващ войските на Антантата. На един от парижките площади е издигнат негов паметник - конна статуя.