КРАСИМИР СИМЕОНОВ – „ЗВЕРОБОЙ”

ЗАВРЪЩАНЕ

На Жоро Ангелов

Има места, за които тъжим -
искрящи от мраз,
поръсени с кръв, като с морава пудра,
запълнени с черна вода
или с телата на дребни бозайници.

Има места от чисти пространства.
Без остри ъгли -
те не опират в небето нито за миг.
Нужни са дни да ги заобиколиш.
Има места, където врагът ни причаква,

замерва ни с въглени,
духа ни пепел в очите
и тихне стаен.

А има ли още места -
огромни, пламтящи, небесни
буци живот -
към които да тръгнем?

Най-сетне има места, които сънуваш -
тревисти ливади над борове,
няколко думи от песен,
самата невинност…
…………………………….

Спи и сънувай това заклинание:
„Залита залезът
по отмалялата пътечка,
но към утрото поема озарен.”


Красимир Симеонов. Зверобой. ИК Жанет 45, 2017 г.