ЧЕТИРИСТИШИЯ

Николай Цанкарски

Из „Светулки” (2016)

СВЕТУЛКА

Да си светулка в мрака за мнозина - нима това е малко в този свят?
Да бъдеш глътчица вода в пустиня - нима това е малко в този свят?
Да стоплиш нечии ръце студени и в мъката им да изгрееш в миг
като четирилистна детелина - нима това е малко в този свят?!

——————————

БИБЛЕЙСКО

Мечти, усилия, стремежи - а след това? А след това?
Страдание и труд, копнежи - а след това? А след това?
Така животът ни минава - в препускане, във суета,
в стремежи или пък в ламтежи… А май че няма след това!

——————————

ВСЕКИМУ СВОЕТО

На кравата дайте - сено, на кучето - голият кокал,
дано да замлъкне, дано, да вие в луна светлоока!
Овцата тревата пасе, а птицата - синьото гони…
Пак листът ми - бяло платно, потрепва от болката мокър!

——————————

ОТВЪД СЕЗОНИТЕ

Пак, и пак ще пеят птиците, а с тебе няма да ни има.
Слънце ще искри в зениците, а с тебе няма да ни има.
Бяла радост ще напира в клоните - сезон подир сезон…
Ще избистрят сок лозниците, а тебе няма да ни има!

——————————

ПРОИЗШЕСТВИЕ

Навива автобусът пак на колелата пътя към града.
И не разбрах защо и как, така внезапно, като при беда
изсвириха спирачки, някой изруга. Какво ли стана?
Дали шофьорът не заспа? На пътя… гълъб пиеше вода.

——————————

БОГАТ-БЕДЕН

Богат ли си? Ти имаш много, много. А може би си беден, беден!
Гори те жажда, жажда - като огън, дълбае в мислите ти свредел:
да имаш още, още, още… Още! Доволен от това, което имам -
така богат съм, жаждата надмогнал - под цъфналата вишна седнал!

——————————

СВЕЩ

Какво си ти, какво съм аз? Свещичка на тъмата в храма!
Мечти, любов, надежди, власт - за миг във мрака боднат пламък!
Запалват ни, горим, а после?… Идва оня зимен вятър
и духва лудо, стисва мрак. И от свещта - куп сълзи само!

——————————

ИЛЮЗИЯ

На Дамян П.Дамянов

Живот, какво си ти, какво си ти? Една илюзия голяма!
Любов и болка, радост и мечти - в една илюзия голяма!
Като Сизиф - със камъка нагоре, аха-а-а да стигнем до върха…
И ехото от камъка кънти - в една илюзия голяма!

——————————

СЕМКА

Тъй както семка върху камък корен не прихваща,
така е с мъдростта: в глупака - корен не прихваща!
Хабиш си думите напразно ти, сеячо силен -
в неразорана нива зърно - корен не прихваща!