ЗЛОВЕЩИ СЕРЕНАДИ

Анатолий Петров

Бездомният цигулар Богомил, който всеки ден привечер свиреше в градинката пред блоковете, намери своя дом. Фармацевтката Юлия и съпругът й Михаил, учител по музика, предложиха на цигуларя да го настанят да живее в бащината й къща, в отдалечено село, на тишина и спокойствие. С радост прие поканата.

Познаваха го отдавна, често го слушаха и се възхищаваха на изпълненията му. Познаваха го и двете кучета, които съпрузите извеждаха на разходка - пинчерът Чарли и Вълко от породата „Странджанска овчарка”. Стопаните предложиха на село заедно с него да отиде и живее Вълко. Причината бе, че двете кучета често устройваха помежду си скандали.

В такива случаи котаракът Марсел тревожно мяукаше, скачаше върху библиотеката, удобно се разполагаше и смирено наблюдаваше кучешкия скандал.

Понякога Вълко изтърпяваше наказанието си, цяла нощ да седи вързан на терасата. Сутрин смирено влизаше в стаята, лягаше в коридора, пинчерът се качваше на гърба му, все едно нищо лошо не се е случило. В такива случаи, котаракът се скриваше под дивана и излизаше оттам, когато дойдат стопаните.

Една сутрин Юлия, Михаил, Богомил и кучето Вълко заминаха на село. Там съседите ги посрещнаха радушно, зарадвани от идването на новия съсед. Баба Йонка подари на Богомил дрехи на покойния й съпруг Дядо Йончо - юрган с червено копринено лице.

Настаниха го на първия етаж, в стаята с огнището. В двора имаше много нарязани и ненарязани дърва, с които да се топли през зимата. За кучето определиха място под навеса, през деня да бъде вързано, а нощем да го пуска.

Юлия каза на Богомил, че кучетата от тази порода са много добри пазачи. Влизали са в бой с вълци и мечки и винаги са прогонвали нашествениците.

Съпрузите представиха новия жител на кметската наместничка. Направиха му адресна регистрация и постъпки, тук да получава социалната си пенсия. Оставиха на Богомил пари, както за него, така и за храна на кучето. Сбогуваха се и заминаха.

Кучето и цигуларят се познаваха отдавна, когато стопаните извеждаха кучетата на разходка. Когато цигуларят свиреше, Юлия и Михаил сядаха на пейката да го слушат, а Вълко лягаше пред музиканта.

Редяха се дни. Новите обитатели на селото свикнаха с новото си местоживеене.

Беше краят на април. Пролетта цъфтеше с пълна сила. Река Осъм течеше пълноводна от топящите се по Балкана снегове.

Тихите, ясни и красиви лунни нощи впечатлиха Богомил. Той вземаше цигулката, спираше на определени места в селото, свиреше тихо, тъй за себе си, а кучето го следваше.

По някакви неясни причини - дни след концертите му, на определените места, дето свиреше, се случиха неприятни неща.

След скандал, съпругата на Генчо Торлака го напусна и отиде при майка си в друго село.

На второто място избяга приведеният зет Кънчо. След полунощ той се връщал от банкет на строителната фирма в града, в която работел. Радостен, че за добрата работа собственикът на фирмата го наградил с прилична сума пари, като влязъл в коридора, Кънчо запял. Тъщата Йоловица, като го чула, излязла от стаята и с метлата го цапардосала по главата. На мига той се упътил към родителите си в село, оттатък Осъма. Като се съмнало, жена му взела детето и го последвала.

В друга лунна нощ третият случай стана на улицата, дето излиза на селския площад. На това място на цигуларя му се струваше, че има ехо и мелодията, която свиреше се връща обратно и той засвири „Неаполитанска серенада”. Свири дълго. Неочаквано небето се заоблачи, стана тъмно и той си тръгна, последван от Вълко.

В къщата на ъгъла, срещу която цигуларят свиреше, живееше Драго и жена му Неца. Тази вечер Драго замина за града на юбилей на свой стар приятел. Оттам след полунощ се връщаше пеш, подпийнал и в хубаво настроение. Вървейки до канавката край шосето, той забеляза нещо бяло. Взе го. Оказаха се дамски бикини, опаковани в найлонов плик и съвсем нови. Още там ги обу и се прибра.

Радостна го посрещна жена му и за това, че мъжът й гостувал на голям човек. Той разказваше колко богата била трапезата със скъпи напитки, как юбилярът го настанил да седне между две млади хубавици, ухаещи на скъпи парфюми, как едната го напръскала с парфюм, а другата с нещо друго поръсила косата му.

Пригласиха се да си лягат. Когато Драго събу панталоните, Неца изкрещя:
- Какви са тези женски бикини на теб? Марш от тук, негоднико! Върви при онази, дето ти е обула бикините! Вън! - цапардоса го с панталона и през портата го изтика на улицата, като продължаваше да крещи.

Обезсилен от изпития алкохол на юбилея, съпругът не бе в състояние да се съпротивлява и жално повтаряше:

- Олеле, мале! Олеле, мале!..

Събудени от врявата, наизлязоха съседи. Тръгнаха да разберат какво става. Предполагаха, че става нещо много лошо.

Гимназиалната учителка Нединска, която гостуваше на баба си в селото, се събуди от скандала. Помисли, че е дошъл крадец, вдигна джиесема си и се обади на телефон 112.

За минути пристигна полиция. Попитаха:

- Накъде побягна крадецът?

- Ето го там, дето стои под дървата, на края на площада. - рече Неца и продължи: - Не е крадец. Господинът е съпругът ми. Някаква го обула с бикините си и аз го натирих, да върви при нея…

Полицаите го доближиха, посмяха се на интересната и хубава гледка и си заминаха.

Баба Йолка въздъхна:

- Ох! И такова чудо не бях виждала. Серенадите, които прави посред нощ цигуларят, са зловещи. Да го изгоним час по-скоро! Това е чиста магия. На деветдесет години съм, но такова чудо не помня…

- Така е - в хор отвърнаха останалите.

Минка Какалашката се обади:

- Неце, пък ти ще носиш бикините - поглеждайки към доближаващия ги Драго. -Като ги гледам, ще ти станат. А на онази, дето му ги е обула, ти изпрати някои твои гащи, но от по-старо време…

- Той ме баламосва, че ги е намерил на пътя, около местността „Драчовица”…- отвърна й Неца.

- И това е възможно - додаде Какалашката. - Сигурно са изпаднали от колата на някоя дама, когато отивала на тоалетна в горичката „Кьор сокак” край пътя и нищо чудно дамата да си е заминала без бикини?!..

Преди да се разотидат, надошлите за събитието решиха да прогонят от селото цигуларя, като направят протест пред кметството.

II.

На другия ден пред кметството се събраха хора. Викаха:

- Вън цигуларя от селото!

Тъпанджията Съйко, единственият жив музикант от някогашната селска духова музика, удряше тъпана и крещеше:

- Вън! Вън!

Кметската наместничка, завършила средно музикално училище, понастоящем студентка по социология, се видя в чудо. И обяви общоселско събрание в салона на запустялото училище за изясняване на обстановката.

В салона заприиждаха хора. Едни - намръщени и сърдити, други - весели и с усмихнати лица.

За протоколчик избраха дългогодишния административен чиновник Тошко Замфиров, който пишеше не само бързо, но и красиво. Хората искаха събитията, които стават в селото да стана и достояние на Общинския съвет в града.

Пръв взе думата някогашния полски пазач Михо:

- Не помня такова чудо, каквото ни сториха среднощните серенади на новодошлия в селото ни жител. Миналата година тук дойде врачка. Предсказа, че лоши събития ще ни се случат и те станаха. Нека господин цигуларят да си върви там, откъдето е дошъл. Тъй ще се избавим от неприятни скандали и събития…

След него стана и Габрачката:

- Подкрепям Михо. Зловещите нощни серенади ни сбъркаха. Видях край Осъма Иван Черния да пасе козите си със закачена на врата вратовръзка. Подарил му я цигуларят. Рекох му: „Иване, Иване, ако съм те видяла с тази вратовръзка преди седемдесет години, да съм те взела.” Той ми отвърна: „Не е късно и сега да ме вземеш, но нека първо да стана министър. Пък като стана министър, ще те направя секретарка”. Беню Тотев ми се похвали, че цигуларят му подарил папионка. Беню обещал да не я сваля и да спи с нея…

Докато Габрачката говореше, Мето Агушев седеше с вдигната ръка. Дадоха му думата и той започна:

- Уважаеми дами и господа, почитаеми господин цигулар Богомил. За какви глупости сме се събрали днес тук, за да губим времето на кметската наместничка? Музиката е най-възвишеното изкуство и прави по-красива душата на човека. Покойният ми баща, Маймуш, когото тук мнозина знаят и помнят, освен обущар, беше и цигулар. Свиреше на сватби, кръщенета, семейни празници, а понякога свиреше и нощем тук, на площада пред училището. За годините му се случил само един неприятен случай, но с добър край. В лятна нощ на трийсетте години на миналия век, когато серенадите били на мода, Стоян Дългия повикал баща ми да свири серенада на бъдещата му съпруга Цветанка. Отишли и баща ми засвирил. Свирил, какво свирил, изведнъж с голям кривак в ръка излязъл бащата на Цветанка. Развикал се и ги подгонил тъй, че с кривака изпочупил прозорците на отсрещната кръчма. На другия ден покойният поп Грозю го наругал и в неделята на същата седмица венчал младоженците. Този скандал донесъл и друг късмет на Стоян. Вуйчо му от Америка му изпратил толкова пари, колкото да купи с тях валцова мелница. Стоян закупил земя, защото били бедни хора. Само злини ли носят серенадите? И има ли въобще зловещи серенади? Приключих.

Богомил внимателно слушаше изказването на своя нов приятел в селото. Стана и започна:

- Ваше превъзходителство, уважаема госпожице кметски наместник! Драги госпожи и господа! Почитатели и непочитатели на музикалната класика. Дойдох да живея тук, във вашето село, разположено в живописна местност край река Осъм. Тихите и ясни лунни нощи ме вдъхновяват, затуй свиря с цигулката, за да намеря утешение за измъчената ми душа. Заслушайте се понякога и ще чуете в тиха нощ в Хлевене бие тъпан, а откъм Горно Павликени се носят звуци на гайда. И оттам ли трябва да прокудят музикантите? Упрекват ме, че не напусна кучето?! Не виждате ли какво става в държавата? Изчезват хора, фирми, леки коли, милиони… Футболистите се продават като стока… Не съм магьосник, нито някакъв бракуван политик, който на всяка цена иска да се докопа до властта. Почтен човек съм, православен християнин…

Тук цигуларят се развълнува. Прекръсти се и тихо изрече:

- Помилуй мя, Боже, повели ти милости твоей!

- Колко право говори човекът! - обади се дядо Станко.

- Не се обаждай! - изкрещя жена му, седнала на другия край на салона и додаде: - За едно гърне зрял боб ще те продам на глухата Христина.

- Моля за тишина в залата! - намеси се кметската наместничка.

Богомил продължи:

- Дами и господа! Моля, простете! Но това събиране днес тук ми заприлича на някакъв особен вид клизма. Наскоро прочетох книгата „Бивалици” на ловешкия журналист и писател Кольо Станчевски. В кратко есе, със заглавие „Не правете клизми”, авторът описва как жена в троянско село яла черешите с костилките и се задръстила. Със спешна помощ я закарали в болницата. Там докторът я качил на „магарето”, за да й направи клизма. Щом взел да мушка маркуча, пациентката изревала. А истински гейзер от лайна и черупки залял лицето на доктора и бялата му престилка. Питам: кой ще отнесе днес гейзера тук от този опит за клизма на това събрание?

Залата прихна в неудържим смях. Кметската наместничка бършеше сълзите.

Протоколчикът Замфиров викна:

- И такъв протокол не бях писал! - и легна по очи на масата.

На кметската наместничка иззвъня джиесемът. Обаждаше й се Юлия. Извести - кучето Вълко се върнало при предишните си стопани болно, изнемощяло, с накуцващ ляв преден крак. Съседи го забелязали да лежи в безпомощно състояние пред блока. Закарали го при ветеринарен лекар. Той установил, че е блъснато от лека кола и предприел лечение. Много пъти са идвали с кучета в селото. Спирали на бензиностанции, крайпътни заведения и то запомнило пътя. Изминало над сто километра.

Кметската наместничка съобщи новината на присъстващите.

С дамаджана в ръка в салона влезе местният жител Недялко. Още от вратата викна:

- Нося ви важни новини! Тази сутрин жената на Генчо Торлака, дето забягна, се е върнала. Съседи видели как двамата се целуват зад къщата. Завърнал се е и приведеният зет Кънчо с жената и детето. От радост тъщата му подскачала, размахвала ръце и пяла. И най-важното: на днешния ден, преди шейсет години, посред бял ден, от хорото в Шипково, откраднах съпругата ми Мита. Като я доведох, привечер двама яки мъже с тояги се навъртаха около къщата. Баща ми пусна двете кучета. Лаеха по неканените гости, а вътре посрещахме булката. По повод юбилея на сватбата ни, който аз наричам „стоманен” вместо „златен”, ще почерпим всички тук със сливова ракия и още по-вкусно мезе…

Кметската наместничка стана и рече:

- От всичко, което чух и знам, в селото ни не е нарушен общественият ред, нито законите на страната. Вниманието ни е насочено в превантивни действия срещу битовата престъпност, срещу кражби и измамници. Закривам събранието. - стана и излезе.

Богомил извади цигулката от калъфа и засвири тангото „Компарсита”. След него вдигна тъпана и Събко. Зловещият му поглед се промени. Удряше го в ритъма на тангото, на места тихо, на места силно, навярно потънал в спомени за приятелите от духовата музика в селото.

Първи затанцуваха Мита и Недялко. След тях се развихриха Мето Агушев и жена му. Веселбата продължи до късния следобед.

III.

Денят беше неделя. Изненадващо в селото пристигнаха Юлия и Михаил. Бяха чули за скандала около зловещите серенади на Богомил. Казаха му да свири, но тихо, да не го чуват хората. Донесоха му пинчера Чарли, заедно с кожената торба, в която спеше. Постояха, после заминаха.

Привечер Богомил тръгна да се поразходи около Осъма. По пътя срещна баба Иванка. Оплака му се:

- Богомиле, беля ме сполетя. Магарицата ми, дето впрягам в каручката, напоследък се заинати. Върви какво върви и спре. Слизам от каручката, викам, тегля я и й се моля, тя не мърда.

- Искаш да й направя серенада ли? - подхвърли Богомил.
- Няма да бъде лошо. Покрай твоите серенади в селото ни станаха и хубави неща. Влез някоя нощ през портите с цигулката и засвири зад къщата. Нямам кучета. Там ще видиш Коца.

- Съседката ли Коца?

- Магарицата ми се казва Коца. А със съседката не си приказваме от години, проклетата. Разправяла на Мишайков, че посред нощ с шише ракия в ръка съм пяла и подскачала в двора. В моя двор мога да си правя каквото искам. Не съм отишла в нейния. В кръчмата Мишайков разказвал това на мъжете, като добавил от себе си, че гола съм се премятала върху черга, а Йото тъй силно се смял, че го хванал стомахът и той хукнал към дома си. Тъй че от смях хората не само се напикават… Като чула за големия смях в кръчмата, съседката занесла на Мишайков шише с ракия. Корупция. А в някоя ясна и лунна нощ ела с цигулката и дано магарицата ми се оправи от този проклет инат. Не казвай на никого, за да не разбере съседката, тази кривокрака и изкукуригала дъртофелница…

Сбогуваха се. След дни заваляха силни дъждове. Осъма излезе от коритата и заля ниските места около реката. После времето се оправи. Настъпиха топли летни дни и нощи.

Беше Петровден. На площада, сред селото спря автобус с румънски туристи. Преводачът им, българин, добре познаваше тези места и в последния ден от пребиваването им в България, реши да им покаже и този край.

Туристите слязоха от автобуса. Пред кметството си направиха обща снимка. Поразходиха се и влязоха в магазина за хранителни стоки. Първо влязоха дамите, а мъжете се наредиха отвън, да чакат ред. Покупките продължиха дълго. Когато излезе последният клиент, автобусът потегли.

В магазина влезе възрастен мъж. Поиска да си купи хляб и цигари.

- Стоката свърши, нищо не остана - отвърна му собственикът Тошко и продължи: - Румънците изкупиха всичко. Виж, рафтовете са празни. Заповядай утре, пак по това време!

Съпругата на магазинера, Цонка, която с кърпа бършеше опразнените рафтове се намеси:

- Дядо Пенко, остана само сол, червен пипер и един рулон тоалетна хартия…

- Какво да го правя този рулон? Онзи, дето свири нощем с цигулката, докара белята и при вас. По дяволите…

Тошко му даде няколко цигари от неговата кутия и му отрязаха половин хляб от техния за вкъщи. Все пак доволен, старецът излезе.

Богомил престана да свири в селото. Избра си друго място, полянката на баира над селото. Излизаше в полунощ. В лявата ръка носеше калъфа с цигулката, а с дясната нарамил кожената торба, в която беше пинчерът Чарли.

От високото място гледаше как луната се оглежда в Осъма. Закъснели коли спираха, пътниците се чудеха на необичайния нощен концерт, оставяха му пари и заминаваха.

В началото на септември в селото стана приятно събитие. Кметската наместничка се омъжи. Съпругът й, елегантен млад мъж, сутрин я докарваше с лека кола „Мерцедес” и привечер идваше да я прибере.

Една сутрин кметската наместничка повика Богомил в кметството. Съобщи му, че негова съученичка от музикалното училище и далечна роднина на баща му на име Елена и живее в Германия, дълго време го е търсила и по адресната регистрация разбрала, че живее тук в селото и тези дни ще дойде.

Другото съобщение бе: семейство от крайдунавски град решило да купи къщата на Юлия и да се установи да живее тук.

Богомил се изненада от чутото и зачака пристигането на пианистката, която добре познаваше. И на третия ден тя пристигна. Не бяха се виждали дълги години. Радостта им беше голяма.

Тя го покани да замине с нея за Хамбург и заедно да свирят в два престижни ресторанта, с още двама българи. Той се съгласи. Елена каза, че пътуването му за Германия е уредено. Тази събота той да замине за София в ранния следобед, ще се срещнат там, на летището.

На следващия ден изненадващо пристигна Юлия. В кметството се срещна с купувачите на къщата, споразумяха се за цената и заминаха при нотариус в града, за да узаконят покупко-продажбата. Богомил уведоми Юлия за намеренията му. Тя му пожела успех.

По обяд Богомил пристигна в София и се отправи към летището. Не след дълго дойде и Елена. По-късно се качиха на самолета и заминаха.

Беше се мръкнало, когато пристигнаха. Посрещнаха ги съпругът на Елена, германец, двете й дъщери, Лила и Агнеса, които говореха добър български език.

Настаниха го да живее в квартира при друг българин, също ресторантски музикант, в района на Хамбург - Ванс бек.

На сутринта Сашо, както се казваше съквартиранта на Богомил и флейтист, го поведе по улиците, за да види града. Като вървяха по улица „Нойер вал”, чуха българска реч. Трима млади мъже разтоварваха сандъци от камион. Богомил се провикна:

- Здравейте, българи!

- Добър ден, приятелю! - отвърнаха те и на гръб понесоха тежките сандъци към близкия магазин.

Два дена музикантите репетираха. После започнаха да дават концерти в двата престижни ресторанта в Хамбург.

… В селото, преди да си замине след продажбата на къщата, Юлия подари пинчера Чарли на кметската наместничка и привечер, с „Мерцедес”, той замина при новите си стопани.

Баба Иванка едва тази сутрин забеляза, че на магарицата Коца са паднали копитата. Останало само едно, на десния преден крак. Същия ден тя заведе Коца при стария налбантин Ариф, в близко село. Налбантинът подкова животното.

Тя впрегна магарицата в каручката и тръгна да събира сухи клони край реката.

На отиване и връщане магарицата теглеше каручката, без да спира. Старицата изрече:

- Господ да поживи Богомил! Откакто свири серенадата, животното ми се оправи.

На другия ден, край селото, Неца, съпругата на Драго, който намери новите бикини край пътя, простираше прането. Първо закачи на тела бикините и си рече: „Тези гащи са ми точно по мярка. Де да беше тъй, щото Драго да беше намерил там още два-три чифта”.

В Хамбург концертите на българските музиканти преминаваха при голям успех. Заведенията се пълнеха с посетители. Една вечер обявиха, че следва изпълнение на „Соната” от именития български пианист и композитор Димитър Ненов.

Когато изпълнението започна, Богомил усети, как от лъка и струните на цигулката го завладя тъжно чувство. А то беше тъга по Родината.