АНГЕЛСКО ОМАГЬОСВАНЕ ИЛИ ПРИКАЗКА ЗА ПЪЛНОЛЕТНИ

Панчо Панчев

Имало едно време едно много красиво момиче. Ако то живееше сега, щеше за сложи в малкото си джобче всички млади дами, печелили конкурса „Мис Свят” през последните години.
И естествено цели глутници от богати ергени обикаляли това чудо на природата и я искали за жена. Но хубавицата им отговаряла кратко, ясно и категорично:
- Аз изобщо няма да се омъжа!
Същото казвала дори на принцовете от съседните царства, които също хлопали на портата й. Това обаче не попречило на един обикновен и още повече беден момък да реши да се ожени за нея. Добре, ама как?
Преоблякъл се той в женска рокля, престорил се на момиче и с немалко усилия и постоянство успял да се сприятели с недостъпната красавица.
Един ден през горещото лято тя го поканила да отидат да се изкъпят в реката, по чието течение имало чудесни, скрити от странични погледи вирове. Щом стигнали красавицата започвала да се съблича, а преправилият се на девойка момък казал, че ще отиде да се изкъпе по-нагоре.
- Защо? - зачудила се вече голата хубавица. - Какво ни пречи да се изкъпем тук заедно.
И понеже „приятелката” й упорствала, тя я подгонила, блъснала я във водата, както си и е с дрехите, след което сама скочила във вира при нея.
- Олеле! - стреснато извикал тогава преоблеченият момък. - Мама излезе права. Сбъдна се предсказанието й.
- Какво предсказание? - попитало плувайки около него истинското момиче, докато младежът с рокля мълчал с уплашен вид. - Кажи де! Какво предсказание? - повторила красавицата. - Нали сме първи приятелки?…
- Ами-и-и… Мама още от малък ме предупреди, че не съм обикновено момиче. Някаква магия виснела над мен и ако друго момиче ме блъсне в реката, щяла съм да стана мъж.
- И ти сега горката да не би да се превърна в мъж? - С изненада и уплаха попитало голото момиче и сложило ръка пред гърдите си, защото вирът бил плитък и както били изправени, водата скривала само долните две трети от телата им.
- Ами да… - през сълзи отговорила „приятелката” й. - Какво да правя? - И ревнала колкото глас има.
- Значи аз съм виновна за бедата, която те сполетя! - заплакала заедно с хитрия младеж красавицата. - Блъснах те в реката, а сега съм безсилна да ти помогна. Няма ли никакъв начин да се развали магията? Не ти ли каза някакво средство майка ти?
- Каза ми! - бързо изтрила сълзите си „омагьосаната”. Ще си стана пак момиче, ако преспя с приятелката, която ме е бутнала в реката.
Прекрасното голо момиче протегнало ръка и задърпало момчето:
- Хайде! Трябва на брега, нали?
- Сигурно… - и „омагьосаната” тръгнала след нея към близката полянка, като пътьом събличала дрехите си. - Добре, че няма никого наоколо.
И двамата бързо легнали на тревата със сплетени в топла прегръдка мокри тела…
- Боже, колко е хубаво-о-о! - възкликнало с наслада истинското момиче. - Няма ли начин да не се разваля тази магия и да си останеш завинаги мъж?
- Има… Стига… да искаш… - с накъсани от възбудата думи успяло да отговори истинското момче: - Ако… си съгласна… да се омъжиш… за мен!
Още на другия ден направили сватбата. Толкова бързо, защото щастливата красавицата се опасявала да не се развали случайно магията. Разбира се нейните опасения били съвсем напразни. Двамата се радвали на семейното си щастие до дълбока старост.