превод: Литературен свят

Работите на преминалия през различни горещи точки фотограф бяха показани на X-то международно биенале в Москва «Мода и стил във фотографията»

интервю и снимка: Ксения Коробейникова

Сред талантливите фотографи се срещат герои, които по повика на душата, а не по нареждане отгоре снимат войната. Един от тях е британецът Марк Невил, бил в десетки горещи точки, включително Афганистан и Украйна. Снимайки там, майсторът неведнъж е рискувал живота си - за да могат хората чрез неговите кадри да почувстват войната и мира, взрива и тишината, сълзите и смеха… Към такива контрасти фотографът прибягва във всичките си поредици, включително «Лондон - Питсбърг», която сега показва Мултимедиа Арт Музей. Проектът демонстрира как нищетата и разкошът съжителстват в тези градове на един квадратен метър. За големите контрасти в живота на Невил кореспондент на «МК» научи от самия него.

- Марк, как ви се струва Москва?

- Като Лондон. Бил съм в Москва пет пъти и забелязах, че тук са същите прелести, енергетика и ужаси. Имам предвид задръстванията на автобомили и колосалния разрив между богати и бедни. У нас е най-тежко да оцелеят лекарите, художниците и полицаите. В Москва те, според моите наблюдения, живеят, обратно, по-добре, особено полицаите. У нас те нямат сили да си купят дори собствено жилище. В последно време цените на недвижимата собственост в Лондон расте с часове, а заплатите си стоят все същите. Животът се влошава.

- След Брекзит?

- Да, при това рязко. Например, в Москва са малко парковете в центъра на града, у нас те са достатъчно, но сега са подложени на приватизация.  Влязоха в сила закони, според които публичните пространства могат да се застрояват с жилища - за богатите, естествено. СМИ не говорят за това, те у нас изобщо много неща премълчават или изопачават. Знаете ли докъде стигат в изобразяването на Русия. Обвиняват я във всички грехове и беди.

- Как се отнася към това английското общество?

- То е нееднородно. Който поне малко се интересува и разбира - възприема продукцията на СМИ скептично. След като успях да посетя Афганистан през 2010 г., разбрах шокиращата разлика между думите на ВВС и действителността. Не критикувам журналистите, още повече, че сред тях има достатъчно професионалисти, но системата е такава, че ги прави свои заложници.

- Какво ви отведе в Афганистан?

- Настоях да пътувам с британската армия. Три месеца правих там фотографии, филми, които после се разпространиха по галериите и музеите в цял свят. През цялото време си водих дневник, описвайки случващото се. Когато се върнах в Лондон и го публикувах, министерството на отбраната на Великобритания без обяснение конфискува целия тираж.

- Какво имаше в книгата?

- Описах постоянните бомбардировки, изстрелите, планините от трупове… Как войната влияе на психиката на войниците, на хората, които случайно са се сблъскали с нея, като мен. Това е стрес, който не може да се предаде. След завръщането ми трябваше цяла година да ходя на психотерапия, да пия лекарства… Аз, както и много други, се върнах оттам с посттравматично стресово разстройство. Пак никого не критикувах в книгата си, само отбелязах, че върналият се оттам се нуждае от място за специални грижи, което във Великобритания изобщо липсва.

- Марк, не само вие сте писали за това. Вероятно в книгата ви е имало още нещо, което министерството на отбраната е сметнало за крайно неподходящо?

- Анализирах политиката на министерството и властите на Великобритания, при която хората се превръщат в пушечно месо. Подробно описах какво съм преживял, как с мен се случи посттравматичното стресово разстройство. Подчертавам, никого не съм критикувал, изложих без оценки и последователно всички факти, които знаех. Нашето министерство декларира, че прави всичко възможно за войниците, но, извинете, освен агитация, то почти нищо не върши.

- Какво искате да кажете с това?

- Ако властта признае, че хората, били на фронта, се връщат с психологическа травма, освен всичко останало, ще бъде унищожена самата концепция за войната и онзи мит, който ни натрапват. Става дума не само за Великобритания. Наскоро бях в Украйна. Повече от година прекарах на предната линия между Луганск и Донецк. Видях как за нечии интереси загиват десетки момчета, които едва са се научили да държат в ръце автомати. Истинските фотографи трябва да бъдат там, трябва да разкриват истината, независимо от своето благополучие.

——————————

в. „Московский комсомолец”, № 27379, 24.04.2017 г.