Александър Мосесов

превод: Литературен свят

Речта на президента САЩ Хари Труман през 1947 г. определи насоката на американската политика в Европа за десетилетия напред

На обединено заседание на Палатата на представителите и Сената в Конгреса на САЩ на 12 март 1947 г. президентът Хари Труман произнесе реч, която влезе в историята като «Доктрината Труман». Заявлението, с което ръководителят на американската държава застана пред Сената, прозвуча година след известната «Фултънска реч» на бившия премиер на Великобритания Уинстън Чърчил и определи подхода на Вашингтон към страните от Европа и тяхното взаимодействие със СССР. ТАСС разказва за основните послания на речта на Труман и за това какви кои позиции на доктрината остават актуални понастоящем.

От Фултън до Вашингтон

Макар че Студената война през 1947 г. и да не беше в своя разгар, тя продължаваше вече поне от две години. Историците по различен начин подхождат към определянето на датата на началото на това противоборство: някои смятат, че февруарската конференция в Ялта през 1945 г. е определила световния ред след Втората световна война, създавайки условните рамки на сферите на влияние на съветската държава и страните на Запада, а някои смятат за отправна точка конфликта, свързан с «Фултънската реч» на Чърчил.

На 5 март 1946 г. Чърчил, в присъствието на американския президент, заяви в Уестминстърския колеж на град Фултън, щата Мисури, че Западът повече не може да си «затваря очите, че свободите, които имат гражданите в САЩ, в Британската империя, не съществуват в значителен брой страни, някои от които много силни». Под тези страни експремиерът преди всичко имаше предвид СССР.

Британският политик се безпокоеше от факта, че «столиците на древните държави от Централна и Източна Европа» са се оказали под фактическия контрол на Москва, която определяше насоката и развитието на вътрешната и външната политика на тези страни. Освен това това, в САЩ и в Западна Европа растеше безпокойството от растящата популярност на социалистическите партии и партиите с комунистически уклон.

Така, в Гърция, която беше освободена от страните на «оста» не от СССР, а от Британската империя, на власт едва не дойдоха комунистите. От 1944 до 1949 г. в страната се водеше война: въоръженото крило на компартията на Гърция (КПГ) - Демократична армия на Гърция - дори превзе голяма част от Атина и, подсигурявайки си подкрепата на Югославия и СССР, продължи военните действия срещу прозападните официални власти. През 1947 г. Великобритания напълно изтегли въоръжените си сили от страната и всъщност прехвърли проблема върху САЩ.

Именно в този период дойде епохалното заявление на Хари Труман, не само потвърдило посланията на «Фултънската реч», но и представляващо конкретен план за действие срещу «червената заплаха» в централната и източната част на стария континент.

Пари срещу лоялност

Ако в страните, освободени от Съветския Съюз от хитлеристката коалиция, практически не съществуваше политически избор извън социалистическите и комунистическите направления, граничещите с тях държави имаха такъв избор.

Но следвоенната разруха и високото ниво на бедност, както показва историята, води до нарастване на радикални леви или десни настроения сред населението (както в случая с Германия след Първата световна война).

Единственото разумно решение, както се струваше по онова време на американския, а и на западния истаблишмънт, беше предоставянето на страните, клонящи към социализъм, на всестранна помощ, от военна до финансова. Но такава подкрепа, разбира се, далеч не беше безвъзмездна. Цената й бе загубата на самостоятелна външна политика.

И на 12 март 1947 г. Труман в речта си предложи на американските законодатели именно такъв подход към проблема. Той поиска Конгресът да предостави на Гърция и Турция 400 милиона долара до 1948 г., а така също да разреши изпращането в двете страни на цивилни и военни лица «поради задачи на държавната модернизация и за наблюдение на използването на финансовата и материална помощ».

„В настоящия момент почти всяка  нация в света трябва да избира между алтернативни начини на живот. Изборът твърде често далеч не е свободен”. Хари Труман, президент на САЩ от 1945 до 1953 г.

Предложението на президента беше прието, а Демократичната армия на Гърция бе унищожена благодарение на изпратените на монархическото правителство $300 млн ($100 млн бяха предоставени на Турция). И двете държави след 5 години влязоха в НАТО, разположиха на своя територия американски военни бази. А Турция се съгласи за разполагането на американско ядрено оръжие в авиобазата Инджирлик.

Обществената подкрепа за доктрината Труман, както и приемането й от сенатори и конгресмени, беше осигурена чрез натиск върху едно от най-първобитните човешки чувства - страхът.

Заместник-държавният секретар на САЩ Дийн Ачесън представяше комунизма като инфекция, способна да порази най-близките страни, а сенаторът-републиканец Артър Ванденберг, който беше противник на изолационизма, предложи на Труман да говори пред Конгреса и да «уплаши американския народ». Той така и постъпи.

Доктрина, план, стабилност

След доктрината последва не по-малко известният «план Маршал», известен и като «Програма за възстановяване на Европа». Планът влезе в сила през април 1948 г. и според замисъла на държавния секретар Джордж Маршал трябваше, наред със съдействието за икономическото възстановяване на 17 страни от Стария Свят, да се отстранят крайно левите от политическото поле на следвоенния континент.

Отделените от Труман на Гърция и Турция $400 млн бледнеят в сравнение с $13 млрд, дадени от 1948 до 1951 г. на европейските страни по «плана Маршал». Най-много средства получиха Великобритания, Франция, Италия и ФРГ. Приемащите американската помощ страни бяха задължени да отстранят комунистите от правителствата.

Пряката приемственост на плана и «доктрината Труман» бе осигурена. Страните-реципиенти на помощта задълбочаваха взаимодействието си с Вашингтон и започнаха, отчасти пак по американска инициатива, да се обединяват една с друга, изминавайки пътя от Европейското обединение за въглища и стомана до Евросъюза.

А дали са останали елементи от доктрината в съвременния външнополитически подход на САЩ към европейските страни, най-добре говорят фактите: получилите през далечната 1947 г. помощ Гърция и Турция, както и преди са членове на НАТО, само в Германия сега се намират около 170 американски военни обекти, а риториката на американския истаблишмънт по отношение на Русия и страните от Централна и Източна Европа почти не се е променила.

За да се запази мира, ние (САЩ - бел. ТАСС) застанахме начело на усилията по установяването на система от глобални алианси и задължения в сферата на сигурността, гаранти на които са  американската военна мощ и разгръщането на  нашите сили в бази в Европа и Азия. Дейвид Петреъс, екс-шеф на ЦРУ на САЩ.

——————————

http://tass.ru/, 12.03.2017