превод: Литературен свят

За произхода на човека, за новите открития на антрополозите в тази загадъчна област кореспондентът Екатерина Кравец разговаря с демографа, генетика Владимир Тимаков

- Предложихте интересна тема в началото на март, когато се отбелязва Женският ден - за произхода на човека, който, както става ясно, има пряка връзка с отношенията между мъжа и жената. Може дори да се каже, че е свързан с мястото на жената, с положението на жената.

Но преди да хвърлим светлина върху споменатата интрига, ще ви задам въпрос, който не може да бъде отминат. Все пак сигурен ли сте, че човек е произлязъл от маймуната? Мнозина няма да се съгласят с такъв прадядо. Даже ще предпочетат да вярват, че хората са долетели от космоса…

- Сред учените няма никакви разногласия за нашето родство с маймуните. Човек, разбира се, е особено същество - много по-умно от всяка маймуна. Но и октоподите са по-умни от другите главоноги, мравките са по-умни от другите насекоми, шимпанзета са много по-умни от гвеноните. Тук няма никаква непреодолима граница.

Главното доказателство за родство е разчетеният геном. Всяко живо същество има уникален набор гени. Гените напомнят специфични молекулярни текстове, където с помощта на букви-нуклеотиди са записани инструкциите по създаване и експлоатация на организма. Вече 40 години откакто биолозите са се научили да четат тези текстове, да четат ДНК по букви. Аз самият съм се занимавал с това като стажант след университета.

Оказа се, че при човека и горилата гените се различават по-малко, отколкото при горилата и гвеноните. Разликите в ДНК на човека и горилата са приблизително същите, както в ДНК на индийския и африканския слон. Какво е това, ако не указание за тясно родство? Такава прилика не би могла да възникне случайно. Още повече не би могло да се появи толкова сходен текст на друга планета.

Приликата между ДНК може да се сравни с приликата между езиците. Представете си, че сте се слезли на далечен остров и сте открили там мръсен, почернял, обрасъл с коса дивак, прикриващ се с палмови листа. Разбира се, няма да признаете в него роднина.

Но когато той внезапно заговори на руски, - може би бъркайки някои думи, но на руски, - едва ли ще си помислите, че островитяните са могли независимо, паралелно от нас да създадат същия език. А ако той ви каже и две думи от нашето пионерско детство или запее песен на Висоцки, няма да има съмнения в произхода на аборигена. Това е сънародник, по волята на съдбата озовал се на края на земята и малко подивял далеч от къщи.

Така е и при четенето на генома на човекоподобните маймуни и човека: няма никакви съмнения в родство, в общия ни произход.

- Излиза, че науката опровергава религията? В Библията е написано, че Бог е създал човека…

- Защо Бог да не може да създаде човека от маймуната? По пътя на еволюцията? Не виждам никакви противоречия.

- Струва ми се, твърди се, че Бог е създал човека от прах.

- Правилно. Човек е мислещо същество. Той се различава от животните по това, че може да формулира мисли, да ги изразява с език, да ги записва, да ги предава от поколение на поколение. Благодарение на човека мисълта става вечна. А прахът е смъртна материя. Бог от смъртна материя е създал същество, способно да изразява вечни мисли - ето за какво говори Свещеното Писание. Това изобщо не противоречи на съвременната наука.

Когато говорим за произхода на човека от маймуната, преди всичко имаме предвид биологията, произхода на тялото. Тялото на маймуната е прах, смъртна материя, и тялото на човека също е прах. Маймуните са наши братя по тяло. А братя по разум са ни тези, които могат да открият закона на Нютон, да построят самолет, да прочетат генома. Ако някога такива бъдат открити, те също ще бъдат създадени от смъртен прах.

- Добре, няма да започваме научно-богословски диспут. Ще смятаме противоречията между вярата и биологията за измислени. Но ето, вие казвате оригиналната мисъл: «Верността е създала човека».

А по-рано се смяташе, че трудът е създал човека. Помня, че в училище дори висеше такъв цитат на стената, от Фридрих Енгелс, струва ми се. И си спомням шегата: «Труд е създал човека - трудът и ще го погуби». Това остаряла теория ли е - за труда?

- Не, трудът също е бил необходимо условие. Съществото, имащо свободни крайници за труд, получава по-големи възможности да развива разума си. Онзи, който е по-умен, усвоява нови трудови действия, преобразува природата около себе си, по-добре се противопоставя на външните заплахи и предизвикателства.

Смята се, че наличието на ръце - работни, трудови органи -е много важно за мислещото същество. Неслучайно в света на морските безгръбначни са се издигнали толкова високо октоподите, които са наричани «примати на морето», а в света на насекомите - мравките. Те също използват свободните си крайници по подобие на човешките ръце.

Но явно е, че само трудът е бил недостатъчен за появата на човека.

- Как тук е помогнала верността?

- Това все още не е общопризнат факт. Става дума за хипотеза, която за първи път развива американецът Оуен Лавджой - същият, който реконструира знаменития австралопитек Люси. Но тази хипотеза получава все повече потвърждения и печели все повече привърженици. В частност, споделя я най-големият руски еволюционист, завеждащ катедрата по дарвинизъм в Московския държавен университет (впрочем - мой съкурсник) Александър Марков.

Преди няколко милиона години много сходни хоминиди (така наричат висшите човекоподобни маймуни) започнали да се делят на групи, които се различавали по сексуалното си поведение.

Едните практикували харемен начин на живот. Най-силният и агресивен самец (алфа-самецът) прогонвал всички останали конкуренти и живеел като Абдула, с цял отряд самки. Неговите жизнени сили се изразходвали във война с изгнаниците, в постоянното им отблъсване от неговите жени.

В други групи избрали моногамията и създавали устойчиви двойки. В този случай също не всички самци ставали баща, а само тези, които се грижели за приятелките си - носели им храна. В първия случай самките се подчинявали на силата, във втория - плащали с любов за грижите за себе си и малките.

Отначало това би могло да бъде един вид маймуна, делящ се на групи с разлики само в поведението. И при хората, както знаете, има такива, които създават хареми, и такива, които предпочитат верността. Но еволюцията на тези групи поела по съвсем различни пътища.

- Докъде довели харемите?

- Там потомство оставяли най-бруталните самци. Затова отборът работел за появата на могъщи агресори с ярко изразени заплашителни признаци: дълги зъби, мощен тил, бицепси с дебелината на крак. Така се появили горилите.

А в тези групи, където се ценяла не силата, а грижата, отборът вървял в полза на умните и добрите. Умни - защото трябвало да намират най-вкусните плодове, а може би дори да хванат годна за храна риба или животно, за да се харесат на избраниците си. Добри - защото трябвало да не изядат плячката сами, а да я занесат на приятелката си и децата. Така се появили хората - по-умни и по-добри, отколкото другите маймуни.

- А господарите на харемите не хранели ли самките си?

- Разбира се, че не. Първо, как да ги нахраниш - те са много! Второ, защо да ги храниш - те няма къде да идат, така или иначе ще се съгласят да бъдат с теб. Самецът е един. Трето, «Абдула» и така имал много грижи - трябвало да отблъсква домогванията на изгонените бета-самци, които бродят наоколо и постоянно искат да проникнат в харема.

Самките били предоставени сами на себе си, ядели трева, както и самецът, който не се опитвал да търси «вкусни неща» - нямал стимул. Затова горилите се хранят с листа. Зъбите им са мощни, бойни, дъвчат зелената маса. И горилите го правят от сутрин до вечер. Нали с листа е трудно да се заситиш.

А предците на човека трябвало да изпълняват исканията на претенциозните си приятелки - всеки ден е осми март! В резултат се научили да намират зрели плодове, маслодайни семена, хранителни гъби, птичи яйца, да ловят риба и дребни животни. Благодарение на такива калорийни деликатеси можело бързо да се засити гладът и да се освободи време за опознаване на света, за възпитание на децата.

- Интересна идея! Излиза, че когато жената иска от мъжа внимание и грижи, тя движи еволюцията напред?

- Безспорно, любовта към жената е най-важният стимул за мъжката изобретателност…

- Но вие казвате, че хората станали по-добри. Откъде тогава се появили войните? Само хората воюват помежду си, останалите животни не закачат себеподобните си…

- Войните са вече проблем от друг порядък, социален. На ниво битово поведение хората се държат изключително мирно.

Даже в периода на брачното ухажване, в дискотеката, например, сбиванията се случват епизодично, а мнозинството танцува мирно. А представете си как биха се държали сто котарака в едно помещение с котки през март?! Това би бил ад, какофония, битка! У нас в село няколко котарака правят такива концерти, че трябва Омир за описването на тази Троянска война. А сто горили, затворени на едно място в брачна нощ?! Това не би подлежало на никакво описание.

А какво значи да стъпиш на чужда земя? За хората в повечето случаи това е просто пътуване, туризъм, прието е пътниците да бъдат посрещани гостоприемно. За звяра всяко движение в чужд участък е почти със сигурност война. Във всеки случай, мирно общуване, ръкостискане, трапеза и тостове при среща на двама животински самци не чакайте.

Така че хората, разбира се, са далеч от идеала, но все пак на биологично ниво са много по-малко агресивни от мнозинството едри млекопитаещи. И всичко това защото нашите предци са избрали семейния начин на живот, който предполага не война за самките, а грижи и изобретателност в ухажването.

- Красива хипотеза, ще се хареса на жените! Но как тя може да бъде доказана? Никой не е изобретил машина на времето и не е видял как е било в действителност.

- Въпреки това доказателствата стават все повече и повече.

Изотопният метод при датирането на останки е почти машина на времето, която позволява с висока точност да се надникне в миналото. С негова помощ са проследили как в продължение на милиони години са расли зъби на бъдещите горили и са намалявали тези на бъдещите хора.

Определили са как в продължение на хилядолетия се е променяла хранителната дажба при различните групи хоминиди. С помощта на изотопи са изчислили половите пропорции на жертвите на пировете на древните хищници. От предците на бъдещите хора, които живели на двойки, в лапите на лъвовете е попадало еднакво количество мъже и жени.

При предците на бъдещите горили, където бета-самците бивали прогонвани от групите, загивали предимно самотните самци. А има и още по-сложни доказателства: на биохимично ниво, на хормонално и така нататък.

- Да, това не е гадаене по кафе, доказателствата са сериозни! Но отговорете все пак на друг въпрос, който ми се върти на езика: защо от съвременните маймуни, от горилите или орангутаните, не се получава човек? Защото те не създават семейни двойки ли, а живеят на хареми?

- Вашият въпрос напомня един подобен: защо само един кандидат е станал президент, а останалите кандидати са могли, но не са станали? Защото изборите са минали, мястото вече е заето. Ако другите маймуни се опитат да бъдат по-умни, опитат се да заемат мястото на човека - да ловуват на неговите територии, да събират плодове - веднага ще се сблъскат с конкуренцията на много по-силен и умен съперник. Хората, благодарение на придобития си талант, заселили планетата много плътно, ние сме много повече от всички висши маймуни и никъде не пускаме своите събратя. Остава им само да живеят в непроходимите гори и да се приспособяват към дивия живот.

Ако бъдат сравнени с нашите общи предци, може да се каже, че горилите и шимпанзета даже малко са деградирали от такъв живот, озверели са - по-често ходят на четири крайника, ръцете им се удължили, ставите на пръстите им огрубели от четириногото ходене. Те не еволюират по посока на човека, те се маргинализират и са ни отстъпили това място - президент на живия свят.

- Как станало така? Могъщите мачо, които били свикнали да побеждават във войната за самките, отстъпили мястото си на ботаниците-добряци и се скрили от тях в джунглите?

- Не само със зъби е силен воинът. Тези мачо били самотници. А ботаниците се обединили в задружни колективи. Ако не трябва вечно да се водят боеве за жени, ако всеки си има постоянна приятелка, мъжете се разбират нормално и могат да действат заедно.

В предците ни се развил колективизъм. Вижте момчетата във всеки клас - те винаги се събират в група, организират съвместни игри, като по-големи заедно ходят на футбол, за риба или на лов. Ако за жената най-важно е да бъде със своя мъж, за мъжете е много важно да бъдат в групата на мъжете.

Колективизмът на нашите предци се превърнал в огромно преимущество пред егоистичния културизъм на другия клон на хоминидите. Нито една горила мачо не може да защити своите самки и деца от стадо лъвове. Той може да победи и сам един хищник - но през това време другите лъвове ще отмъкнат децата. Но пък бригада маймуно-хора, по-слаба, но по-умна, създавала кръгова отбрана с пръчки и камъни и отблъсвала лъвовете. Затова нашите предци могли безстрашно да излязат от горите в равнините, където по-рано царували големите котки.

В равнините те се изправили окончателно, научили се да тичат, научили се да ловуват едър дивеч. Храненето с месо дало допълнителни възможности за развитие. Започнало триумфалното шествие на човека из планетата. Отрядите от умни и задружни колективисти се оказали много по-успешни от самолюбивите «турнирни рицари».

- И всичко това благодарение на съпружеската вярност?

- Включително. По-точно е да се каже така: човекът е създаден от три фактора. Това са трудът, съпружеската вярност и колективизмът.

Всичко това не е измислено на чаша кафе, а се потвърждава от данните на съвременната биология, генетика, палеоантропология. Достойно за внимание е, че тези три ценности са в центъра на повечето човешки култури, на повечето етически системи. При това напълно се съгласуват с учението на Църквата.

Така че формулата е проста: трудете се, обичайте своята избраница, действайте заедно със своите близки - и ще бъдете човек. А ако се надявате всичко със сила да завладявате за себе си - ще се върнете назад, към маймуните.

——————————

Продолжение проекта «Русская Весна», 09.03.2017 г.