Зоя Езрохи

превод: Тихомир Йорданов

***
Всевишни Боже, моля те накрая
за друга някоя планета -
стори я ти подарък за лентяя,
за мързеливеца-поета.

Туй резултат ще е полезен,
дори за работа ще става,
да си живеят там ей тези…
човеци със особена направа.

НЕ СЕ ВКИСВАЙ!

И стените тук дори
не понасят мрака.
Чуми - две, холери - три!
И петнайсет рака!
Едногърдите жени
смеят се безбожно
и споделят си едни
болки невъзможни.
При Тамара метастаз
пъпли под халата,
а пък тя гощава нас
с приказна салата!
При Ирина гной сълзи
под превръзка нова,
но къносани коси
къдри тя наново.
Тука още можем пак
да сме хубавици
и в прозоречния мрак
пак да храним птици.
Клонки, пъпки, весел шум.
Февруари - в края.
А пък ти с една наум
празнична омая.
И синигерчето как
- чуваш! - се възторгва.
А покойниците пак
свалят в тъмна морга.

В ОЧАКВАНЕ НА ОТГОВОР

Избави ме ти, Боже, от рака -
десет години макар.
Мойто куче при мен да дочака
свойта смърт като дар.
Нека и котките, нека
да си скачат и мъркат във хор,
да не стават те жертва нелека
на негодници в нашия двор.
А пък тези, чието аз име
се боя засега да издам,
нека в пътя ми тръгнат пустинен
и да стигнат най-сетне до Там…
Пази ме ти, Боже, от рака
и последствия други от брака…