Зоя Езрохи (Зоя Эзрохи, Зоя Евсеевна Эзрохи, по фамилия Буркова), руска поетеса, е родена на 21 юли 1947 г. в Ленинград. Родителите (Евсей Захарович Езрохи и Лидия Лвовна Езрохи, родена Шик) са работили в химическата промишленост. Химик по образование: завършва средно-техническо образование в Ленинградския химико-технологически техникум «Дмитрий Менделеев». Работи като лаборант в цехова лаборатория (1967 - 1975), техник (1975 - 1976), инженер (1976 - 1987) - в ГИПХ (Държавен институт по приложна химия). От 1987 г. до 1997 г. е пенсионер по инвалидност, после - по възраст. В новите времена се препитава с търговия на детски играчки в метрото, на пазара - до август 1998 г. До перестройката печата в периодиката - сп. «Юность», «Нева», алманасите «Молодой Ленинград» (1990), «День поэзии» (1990), в. «Континент» (1987), «Смена» (1991), в самиздат - сборника «Острова», сп. «ЛЕА», а така също в издания в Калифорния, САЩ (1980-те години). Автор на поетичните сборници «Зимнее солнце» (1990), «Кошачья переписка» (заедно с М. Аникин и Л. Фадеева, 1993), «Шестой этаж» (1995), «На всякий случай» (2002), на прозаичната книга «Ослиные уши царя Мидаса» (1999) и др. Член на СП на Санкт Петербург и Съюза на литераторите от Санкт Петербург (от 1991). Има двама сина. Живее в Санкт Петербург.

Публикации:

Поезия:

ВСЕВИШНИ БОЖЕ…/ превод: Тихомир Йорданов/ брой 94 април 2017