КЪЩА
КЪЩА
Опитах се подобно на Вапцаров, свойте
вери да бронирам във гърдите.
Но стреляше с куршуми бронебойни,
стреляше Животът - и не питаше!
И много нещо в мене бе убито!
Много нещо в мене бе ранено!
Разлагах се, самичък, във очите си.
Разлагах се - без опело, без погребение.
…Но останаха във мене късчета -
малко, но достатъчно останаха.
С които да издигна къщата,
в която да живеем. Двамата.
ДИЕТА
Те се чудят какво да ядат.
Каква модерна диета
да подхванат,
че много тежат.
А някъде -
близо, далече…
Те се чудят какво да ядат -
голямото,
средното,
малкото -
провиснало, там, на сухата гръд,
на своята плачеща майка.
НА ПЕНЬО ПЕНЕВ
Отзвучава последният звън
на звезден прах, посипан по вените.
И става тъмно, тъмно навън -
почерняват от мрака пътеките.
И става тихо, тихо навън -
чува се само бързата крачка.
На съня. На последния сън,
като хищник дошъл да го сграбчи.
И той заспива така уморен.
Цял живот търсил пътеки
към онзи мечтан утрешен ден,
в който хората стават Човеци.
НУЖДА
Ти помниш? Помниш я, нали?
Онази, страшната, безмълвна бездна!
В която някога аз слязох и открих,
душата ти - премръзнала от безнадеждност…
А после, горе, близо до слънцата,
качих я - нова… преродена!
Та, имам нужда… днес, от някого,
да стори същото, за мене…
ПОНЯКОГА ТОЛКОВА СИЛНО ВАЛИ…
Понякога толкова силно вали -
чак душата ти цяла подгизва!
И започва във теб така да тежи,
че с мъка напред се придвижваш.
А локвите стават минно поле…
С такава душа - готов си удавник!
Към дъното тя ще те прикове,
дори и в най-плитката локва да паднеш.
И как спасяват две топли очи,
когато дъждът тъй безмилостно пада.
Щом те те горят и безкрай да вали,
не ще да проникне в душата ти влага.
БЕЗ ДУМИ
Обичай ме! Обичай ме! Обичай ме! -
крещят очите ми във полумрака.
Душата ми пред нея коленичила,
присъдата на погледа й чака.
Присъдата на погледа й чака,
душата ми пред нея коленичила!
Мълчат очите й във полумрака.
Мълчат. И казват всичко…
ОЧИТЕ ТИ МИ ОТГОВОРИХА ОТДАВНА
Ако бях ти казал - Остани!
нима ти щеше да отвърнеш “Ще остана!”?
Та аз те виждах вече как вървиш
по път, по който мен ме няма!
Та аз те виждах вече как вървиш
със друг, по други булеварди…
Недей ми отговаря! Замълчи!
Очите ти ми отговориха отдавна.
