СТИХОВЕ

Дончо Г. Дончев

***

Щом пиша стихове,
длъжен съм
от хълм до хълм
на птиците гласа да разпознавам -
от вопъл на бухал
до постно цвърчене.

Залог е птицата,
че нейно е
обширното пространство.

В стиха ми - самоделка
колко птици съм затворил,
докато душата си
на светло изведа…

Това ли е -
да се търся
в природата, като надничам?


* * *

Светлината допиваше
лунната сянка
и на дървото короната
на бял кон се завърна.

Аз пък с времето
се надбягвах тогава.


* * *

„Целувката” и „Мислителят”
на Роден -
една топла и една студена скулптура,
а мраморът - същият,
от скалата на времето.