ТВОРЦИ
Писателят никога не може да достигне своя апогей. Той се стреми към него, докато умре.
Когато на един творец се пречи той помита всичко като придошла река, за да върви напред.
Писателите и критиците са своего рода пчела и оса - едните правят мед, а другите - само жилят!
Ако писателят осъзнава, че това което пише няма да задоволи читателя, той не би писал никога.
Между писателите винаги има фронтове - битките продължават с години, но поразените са малцина.
Някои писатели се крият зад псевдоними, но не могат да скрият некадърността си.
Хората на изкуството сами изграждат паметници на безсмъртието - чрез творчеството си.
Писателят може по-бързо да стигне до признание, ако поднася на читателите бисери.
Цял живот пишеше, за да остане безсмъртен, само че това което беше написал, много бързо умря.
Поетите пеят песните си, когато им ги подскаже сърцето.
Природата и художниците си приличат: природата рисува на земята, а художниците на платното.
Пишещият трябва да остави върху листа бисери, иначе всичко бързо ще умре.
Искаш ли в творчеството си да постигнеш висота - трябва да работиш без да се жалиш!
Поетът ражда всеки стих със сърцето си, но той трябва отново да стигне до сърцето.
Поетът сравнява облаците с бели руна, но все още никоя жена не е запрела вретено от тях.
Бездарните най-често прибягват до плагиатство.
Белият лист! Що терзания понася от писатели и графомани.
Никой писател не е получил признание даром - това той дължи на таланта си и читателите.
На творците аршинът за художествено майсторство никога не достига.
Слабите писатели не се радват на читатели, а слабата пчела - на мед!
Ако питаш писателите всеки ще ти каже, че създава бисери. Интересно тогава, защо не можем да ги запомним?
Слабата пиеса е като разголена жена - всеки й вижда недостатъците.
Най-късно умират талантливите творби, а бездарните припламват веднъж като светулка, и угасват.
