ПРИЯТЕН ГОСТ

Георги Сърненски

Април, през граница, от юг
дойде ни най-подир на гости,
очакван той от всички тук
да сгрее грешните ни кости.
И ето Марта ритнал с крак,
с желание да ни постопли. Ама как
да тури край на хлад и вопли?
Разбудил с светлия си взор
цветенца, клонки, златно зрънце -
над всяка хижа, всеки двор
разлял лъчи от топло слънце.
Помъкнал своя нов багаж
със щъркелите дългокраки,
след своя дълъг воаяж
надникна в нашите бараки…
Надникна и със стар мерак
любимец иска да ни стане,
но свари ни унили пак
и безмонетни като лани.
И сякаш все така напук
сред недомлъвки и брътвежи,
ний кретаме един след друг
с безброй финансови бодежи.
И с малко дажбица и зоб
си траеме във дълги пости -
гоим се с лещица и боб,
а все сме кожица и кости.