„ЧАВДАР”

Дамян Калинов

„Чавдар” - драма в 3 действия от Иван Вельов

Иван Вельов е автор на комедията “Помощник-архиварят Гунчов”, която преди няколко години бе играна в София. Това, че тя държеше будно вниманието на зрителите и често, със своите духовити сцени, събуждаше жив, искрен смях, показва, че драмите на Вельов не са книжни, а имат сценична пригодност.

При това, докато посочената комедия имаше тоя голям недостатък, че представляваше повече отделни картини, които не бяха добре свързани в едно органично цяло, новата пиеса е с по-добър, по-цялостен драматичен строеж.

„Чавдар” възпроизвежда борбите на българския народ за национално освобождение, като за централно действащо лице в взет героят на Ботевата песен „Хайдути”.

Четиринадесетгодишен юноша, Чавдар, внук и син на революционни войводи, расте сред една напрегната, страшна атмосфера на национално и стопанско потисничество.

Вельов е посочил много релефно, че потисничеството не е само национално, като е очертал сред потисниците българския чорбаджия Стефанаки, а сред недоволната среда - бедния турчин Мустафа. Народното въстаническо движение въвлича в своите редове буйния, смел юноша - и той, в развитата в драмата интрига, играе важна роля със своята духовитост и решителност.

Когато въстанието пламва, Чавдар също така грабва оръжието - и завършва драмата със знаменитите Ботеви думи (взети из „На прощаване”): „Не плачи, майко!”

Искаме да отбележим обаче едно обстоятелство, което показва, че Ив. Вельов в своето драматично творчество все още не умее да застане върху здравите основи на реалистичната драма. И „Чавдар” - както и белетристичните книги на Вельов - е свидетелство за недостатъчното, почти липсващото овладяване от последния на литературното наследство.

Можем ли да си представим някоя Шекспирова драма без нейното централно действащо лице? Какво би станало с „Хамлет”, ако навсякъде в това безсмъртно произведение зачеркнем това, което говори Хамлет? А интригата, действието на „Чавдар” се развива почти независимо от Чавдар: и без него помакинята ще бъде открадната, каймакаминът ще бъде убит и въстанието ще бъде обявено.

Чавдар не може да бъде почувстван като движеща действието личност, неговият характер и черти от началото до края на драмата остават същите - нямаме ония духовни преломи, ония противоречия, които правят истинската драма.

Радостно е, че авторът, в сравнение с първата си пиеса, в настоящата прави стъпки напред в това отношение. Добра страна е това, че той успява да направи интересна, интригуваща завръзка, която ни кара до края на драмата да следим нейното разплитане. Самият тематичен подбор - при особения момент, който преживява понастоящем реалистичната ни литература - е указание за жив творчески поглед.

В стилно отношение Вельов явно напредва - и, без още да е успял да си изработи свой оригинален стил, все пак в „Чавдар” е успех това, че вече езикът е много по-чист, по-грижлив. Вельов е употребил и някои думи, с които е мислил да бъде по-близо до живия език на средата, която описва - напр. „саде” вм. само, - но с това се е поддал (в отделни случаи) на един езиков натурализъм, който е в противоречие на общо-реалистичния дух на драмата.

——————————

в. „Час”, г. 3, 09.12.1936 г.