„ЧАВДАР”, ДРАМА ОТ ИВАН ВЕЛЬОВ

Трифон Пешевски

Младият писател Ив. Вельов напоследък издаде драмата „Чавдар”. Сюжетът е от героичното ни минало за освобождение: обявяване на въстание в един балкански град.

У революционерите авторът е подчертал преди всичко борческия дух. Да развеят знамето на свободата, да се жертвуват за тая свобода - това за Бойков, за Чавдар, за дядо Петър и др. е жизнена необходимост.

Защото нашият народ, за да съществува и да се развива, е трябвало да разреши един политически и същевременно съдбоносен въпрос.

„Тая земя - казва Бойков - тая хубава земя България, която ражда всичко в изобилие: и жито, и царевица, ориз, памук, коноп и т.н., трябва да бъде освободена от грабителите и тираните.”

Идеологията и психиката на героите е обоснована от социалното положение. И ето - бедният турчин Мустафа, който „с мъка и пот всяка трошица хляб изкарва” е в услуга на народното въстание. А богатият българин Стефанаки е заклет враг на революционерите, дейно турско оръдие, защото неговата сила и богатство са неразривно свързани с турското владичество.

Иван Вельов живо и с хумор представя упадъка и разложението на феодалната турска държава в лицето на нейните представители - чауша, каймакамина и др.
В образа на Вела авторът е обрисувал българската майка, която отхранва хайдути.

Колко доброта и примиреност със своята съдба като съпруга на революционер, колко любов и самопожертвувателност за народното дело като майка и жена. Нейният син Чавдар е революционер по наследство. Оттук и основната стихия у Чавдара - борческите му пориви.

В развитието на драматичното действие няма случайности, няма нищо пресилено. Драматичното напрежение се състои предимно в редицата опасности и пречки, които трябва да преодолеят революционерите.

Цялата драма е изпълнена с живот и замисъл. Действието се движи бързо, образите са ярки, постъпките - мотивирани, езикът - стегнат, драматичен, индивидуален.

Съвременността на драмата „Чавдар” е в непрекъснатия конфликт между две противоположни сили - потисничеството и свободата, като се разкриват проявите и вътрешното съдържание на тия сили. С това драмата „Чавдар” е ценен принос в развитието на българското драматично творчество.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 9, 27.01.1937 г.