ЗА ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА

Максим Горки

превод: Литературен свят

Из предговора към книгата “Интересни непознати” (1919)

Във всяка страна интелигенцията е най-добрият, най-действен мозък; интелигенцията е орган на мисълта и разума, изработен по волята на народа от неговата плът и кръв.

Интелигентът е културна ценност, необходима на народа; това е сила, която обобщава малкия, ежедневен опит на трудещите се маси в стройните системи на науката, тя създава работни хипотези, оръдия за търсене на истината; тя създава идеологии, украсява с цветовете на изкуството нашия беден откъм красота живот.

Според идеала цел на битието на интелигенцията е свободното служене на интересите на народа, с който тя е свързана така плътно, както нервната система с мускулите в организма на човека.

И всеки път, когато органичната връзка на интелигенцията е скъсана, волно или неволно, интелигенцията се оказва в празнота, потъвайки в бездъннoто блато на индивидуализма, изпитва мъките на самотата и губи присъщия й социален идеализъм, заболява от социална деградация.

В света е много малко веществото, способно действено да мисли, да обогатява живота с нови идеи в областта на науката и техниката, да го подобрява и украсява с осмислен труд.

Създаването от народа на интелектуална сила е процес мъчително бавен, труден; той струва на работната маса извънредно скъпо и икономически, и психически.

Най-скъпоценното в света е веществото на нашия мозък; благодарение на работата именно на това вещество ние сме създали всичко, с което се гордеем и само чрез неговата сила можем да създадем всичко, което жадуваме…