«АНТИТЕРОРИСТИЧНА ОПЕРАЦИЯ» ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ

Ростислав Ишченко

превод: Литературен свят

На сайта на президента на Украйна на 14 април 2014 г. бе поместен указ за началото на антитерористична операция в Източна Украйна. Указът влезе в сила от деня на публикуването му.

Как започна всичко

Фактически гражданската война в страната беше обявена седмица по-рано, когато 7 април 2014 г. ръководителят на свалилите Янукович украински пучисти и същевременно и.д. президент Александър Турчинов съобщи за създаването на антикризисен щаб и обеща да проведе антитерористични мероприятия срещу онези, «които са взели оръжие в ръце».

Естествено, той имаше предвид не «героите на Майдан», два месеца по-рано застреляли «небесната стотица». И не няколкото десетки милиционери и сътрудници на «Беркут». И не въоръжените бандити, убиващи край Корсун завръщащите се от киевския Антимайдан жители на тогава още украински Крим.

Със силово смазване Турчинов заплашваше невъоръжените граждани на югоизточните области, които провеждаха от началото на март мирни митинги срещу преврата в Киев.

Те само бяха завзели местните административни сгради - точно така, както два-три месеца по-рано бяха направили това по цяла Украйна активистите на Майдан.

Даже за създаването на Харковска и Донецка Народни Републики беше обявено на 7 април, тоест в същия ден, когато Турчинов възнамеряваше да използва въоръжена сила срещу гражданския протест. При това още на 8 април назначеният от пучистите да изпълнява длъжността министър на вътрешните работи Арсен Аваков рапортува за установяването на пълен контрол над Харков и смазването на местния протест без използване на огнестрелно оръжие.

За създаването на Луганската Народна Република беше обявлено едва на 28 април. Но по това време вече две седмици в югоизточната част на страната постепенно бяха въвлечени в бойни действия срещу мирното население Въоръжените сили на Украйна.

Воюваш, за да не избираш

Точката на незавръщане беше премината на 15 април 2014 г., когато Турчинов заяви за началото на силовата фаза от антитерористичната операция («АТО»). До 15 април още можеше да се разчита на мирно урегулиране на украинската криза.

Компромис на основата на федерализация не беше това, към което се стремяха двете страни, но именно пък той беше единственият възможен начин да се запази целостта на разделената държава и да се избегне гражданска война. На  15 април 2014 г. тази възможност изчезна.

Гражданските войни са характерни с това, че започват незабелязано. в някакъв момент твърдо противопоставящите се една на друга части на обществото решават, че победа на всяка цена е по-важна от постигането на общонационален компромис, предполагащ взаимни отстъпки.

Обикновено към изостряне върви тази политическа сила, която се смята за по-силна и способна да смаже противника по въоръжен начин. Тя започва да пренебрегва законите, смятайки, че победата ще заличи всички грехове. И рано или късно прозвучава първия изстрел.

После събитията започват да се случват с нарастваща скорост - и много скоро там, където са се блъскали малки групи «активисти», вече един срещу друг стоят многохилядни армии, използващи цялата им достъпна номенклатура на съвременните оръжия.

Така беше през 1861 г. в САЩ. Така беше през 1917-та в Руската империя. Така беше през 2011 г. в Сирия. Така става навсякъде, където започва гражданска война. Логично е, че така се случиха събитията през то 2014 г. и в Украйна.

Организаторите на «АТО»  смятаха, опирайки се на силовите възможности на държавата, бързо да смажат протеста. Освен това те ясно планираха да се възползват от ситуацията за фактическото въвеждане в Донбас на военно положение.

Явно проруският настроен регион, граничещ и с Русия, предизвикаше в киевските русофоби дълбоко недоверие. Те разбираха прекрасно, че запазването в Донбас на демократичните механизми за формиране на властта гарантира опозиционността на региона.

Военното управление позволяваше да избегне необходимостта да провежда избори, на които киевските партии биха претърпяли съкрушително поражение. Затова още по-важно за пучистите беше, че успешната легална съпротива на Донбас би станал пример за другите региони.

Тъй като киевската власт на Майдана не можеше да предложи на народа на Украйна нищо, освен набор от демагогски лозунги и рязко спадане на нивото на живот, запазването на нормалния редовен политически процес би заплашило пучистите с бърза загуба на властта в резултат на най-близките избори.

След което щеше да им се наложи да отговарят за действията си по време на държавния преврат. В началото на «АТО» броят на жертвите на пуча в Украйна, включително «небесната сотня», но още без Дома на профсъюзите в Одеса и разстрела в Мариупол, вече надвишаваше двеста души.

Краят на конфликта не се вижда

Киевската власт умишлено провокира малка победоносна гражданска война. Тук ще изнесем извън скоби и няма да разглеждаме участието в провокирането на украинската гражданска война на европейските и американските политици.

Западът си поставяше задачата да въвлече Русия в украинската криза и задълго да я върже там. Но никакви планове на Запада дори не биха започнали да се осъществяват, ако нямаше съвпадащи с тези планове интереси на украински политици. Поне последните мислеха така.

В каквито и игри да играеше в Украйна Западът, гражданската война затова и се нарича гражданска, защото я разпалват вътрешни сили. Външното вмешателство е възможно само там, където за това са узрели вътрешните условия.

Започвайки гражданска война, Киев смяташе, че, първо, тя ще завърши с бързата му победа, второ, няма да засегне населението в територии, които са опора на новата власт, трето, ще позволи да се закрепи постпревратната украинска власт, създадена от Майдана.

Те сгрешиха във всичките си предположения. Вече дори и най-големите защитници на киевската власт не смятат, че «АТО» е антитерористична операция. Сега това за тях е синоним на термина «гражданска война». Те обвиняват в намеса в тази война на страната на Донбас Русия и настойчиво искат на тяхна страна в тази война да се включи САЩ. За всеки продължителен граждански конфликт е характерно търсенето от страните на външни съюзници.

Вече и най-доверчивите от украинските граждани не вярват, че «загуби няма». Дискусията се води само за това колко десетки хиляди са убитите и ранените в тази война. Или, може би, броят им вече е надхвърлил сто хиляди?

Вече и най-големите оптимисти не вярват, че Донбас ще се върне в Украйна. Спорят само за това ще успеят ли да отрежат народните републики по днешната линия на разграничение или ще се наложи да им отстъпят напълно и двете области. Песимистите започват и да споменават, че Киев може да се лиши не от две, а от три до пет области.

Най-сетне, в Украйна все по-малко хора вярват, че държавата ще преживее тази война, и все повече започват да разбират, че Украйна вече няма да се изправи, а бойните действия ще продължават. Но вече не в Донбас. Оптимистите смятат, че в някои територии ще бъдат избягнат непосредствените бойни действия.

Песимистите посочват, че фактически бойни действия под формата на взривове на гранати и спорадични престрелки между «активисти» с автоматично оръжие и така се водят из цяла Украйна. И в бъдеще те само ще се увеличават.

Като цяло, в третата годишнина от «АТО» можем да констатираме: това, което беше планирано като полезна - от гледна точка на укрепването на позициите на майданната власт - кратка военна разходка в Донбас, се превърна в пълномащабен конфликт, практически разрушил украинската държава, доубиващ обществото, което губи чертите на единен организъм и все повече се атомизира на фона на разрушената икономика.

За разлика от украинската държавност, намираща се на границата на физическото изчезване, краят на този конфликт не се вижда дори в средносрочна перспектива, а опасността от разширяването му в цяла Украйна и по-нататъшната му интензивност става непреодолима.

——————————

Русская весна, 14.04.2017