ЛЕТНИТЕ ВОДИ ТЕКАТ БЕЗЗВУЧНО…

Шант Мкртчян

превод: Георги Ангелов

***
Летните води
текат беззвучно…
Видях в очите им сълзи.

***
Пронизан от стрела елен
излезе от гората:
смърт под слънцето е безсмъртие.

***
Прелестта на ослепителния сняг…
Ако сърцето ти не пее,
твоята земя със скръб е пълна.

***
Зимни спомени -
цветя и пламък.
Спомени от пролетта - листопад.

***
Дай на ближния хляба си,
както твоето дете на теб
чаша вода подава.

***
Сняг с окървавени краища…
Чие самотно сърце
гори на върха на планината?

***
Съвестта е сърцето на Създателя.
Ти го търси в небето
и в душата си го откри.

***
В празната тишина
даже в небето ще чуеш
звън от разбиващия се лъч.

РАБИНДРАНАТ ТАГОР

Предтеча на всичко
беше мечтата -
тя търсеше бреговете си.

***
Само за миг
беше съвършен светът,
отразявайки се в душата ми.

ЧУДО

В съня си намерих перце,
изпуснато от гълъба на Ной…
Ръката ми нарисува Арарат…

——————————

сп. „Литературная Армения”, №4, 2014