Петко Еврев

„Спирам са в една тайна къща от 10 дек”  е записал Васил Левски в грижливо водените си сметки-отчети за разходване на народната пара. Тайната къща, отбелязана в сметката за разходи, е домът на Найден Хасъмски в махала Миленча срещу Троянския манастир.

В началото на декември 1872 г. Левски потегля от Пазаджик и се отправя към Ловеч, откъдето трябва да прибере комитетския архив и да го занесе в Букурещ. Придружава го Никола Ръжанков, с когото през Карлово и Сопот стигат до Беклемето на Троянския проход.

Там ги посреща Хасъмски и тримата се спускат към Троян. Ръжанков отива в Троян,  а Левски и Хасъмски продължават през махала Попешка към Троянския манастир. Същата вечер дейците от Троянския революционен комитет са повикани в Колибето (Черни Осъм), където заедно с Левски провеждат комитетско събрание.

Обстановката в района и особено в Ловеч, столицата на Апостола, се оказва повече от тревожна. Левски получава информация, с която не е разполагал до този момент, отдалечен от центъра на събитията.

Той трябва да преосмисли всичко внимателно и да реагира. В този тежък момент той намира  подслон в „тайната къща”. Тук пише последните си писма от 12 декември 1872 г. до членовете на Голямоизворския комитет, до Пазарджик, до Христо Иванов Големия в Търново и до дейците на  Ловчанския комитет,  изпраща ги по куриери и очаква да получи информация за състоянието на нещата в Ловеч.

Поради стеклите се обстоятелства Апостола е престоял в къщата на Хасъмски цели две седмици,от 10 до 24 декември 1872 г., преди да се отправи към Ловеч и Къкрина, неговата Голгота.

Значението на „тайната къща” за нашата история е голямо и неоспоримо. Още повече, че твърде малко от къщите, които са подслонявали Апостола, са стигнали до нас. Но какво се случва с нея?

Тази тайна къща наистина е останала забулена в тайна и в забрава през годините. И днес малко хора знаят за нея, никой не я посещава,макар че се намира на метри от толкова масово посещавания Троянски манастир.

Това положение е необяснимо, като имаме предвид, че се касае за една национално значима историческа и културна недвижима ценност. И цяло чудо е, че тя продължава да съществува, макар и сериозно повредена от времето и безгрижието. В отделни моменти в миналото са се сещали за нея, после отново са я забравяли.

В Троянския манастир, на стената в килията на Левски виси графична рисунка на „тайната къща”, рисувана през 1937 г. по повод 100 години от рождението на Левски. На графиката отдолу е написано: „Сега тази къща е укрепена и превърната в исторически обект за посещение”.

Но къщата не е превърната в исторически обект за посещение и след години е забравена отново.

През 1959 г.  д-р Илия Еврев от Ловеч, ревностен изследовател на делото на Левски, води полемика с историците по редица въпроси, сред тях и въпроса - къде е бил Апостола през времето от 10-ти до 24-ти декември 1872 г.

Той издирва къщата в махала Миленча и разтревожен от намерението на потомците на Найден Хасъмски да я съборят и да построят нова, съвременна къща на нейно място, сигнализира в Окръжния съвет в Ловеч и в статия от 21.10.1959 г. във в-к „Заря на комунизма” пише:

„Настояваме за бързата намеса на отдел „Просвета и култура” при Окръжния народен съвет. Не бива в никакъв случай да се позволи да бъде унищожен един случайно запазен ценен исторически паметник, свързан с нашето славно революционно минало, с името и делото на нашия национален герой - В. Левски”.

Този сигнал е станал причина къщата да бъде запазена и на нея е поставена паметна плоча с надпис „Дом на Найден Иванов Хасъмски (терзията), многократно посещаван от Апостола на свободата В.Левски”.

Но след това действие къщата отново е забравена. Учудващо е, че по времето на социализма, когато държавата е полагала големи грижи за реставрация на исторически и културни паметници, независимо дали са с частна собственост, тази „тайна къща” е оставена без адекватна намеса и грижа за превръщането й в музейна.

Все пак тя е била включена в списъка на паметниците на културата в община Троян, където в поредния номер 23-ти четем: „Село Черни Осъм, махала Миленча, ул. “В. Левски”, Къща на Найден Хасъмски, декларирана с писмо, протокол № 3805 от 13.10.1980 г. като архитектурно строителен паметник на културата, попада в архитектурен ансамбъл “Миленча” по списък от 15.04.1971г. /в с.Орешак/”.

Включена е в архитектурен ансамбъл, но като архитектурно-строителен паметник и то с местно значение. И нито дума за нейното национално историческо значение.

Къщата на Найден Хасъмски в махала Миленча, 2016 г.

Следват отново години на забвение и забрава. А нейното състояние с годините се е влошавало все повече и повече. Наследниците на Найден Хасъмски нямат възможност да я поддържат като паметник.

Конструкцията й е отслабена и през лятото на 2016 г. покривът й рухва. Похвално е все пак, че една от наследниците, троянската учителка Христина Петрова, въпреки безгрижието на институциите е предприела аварийни действия за укрепване на покрива и спасяване на къщата.

Но истинската реставрация на къщата не е по нейните сили и възможности, въпреки че тя има такива добри намерения и желание.

Къщата заслужава и трябва да се превърне в музей, защото е запазила в автентичен вид средата, в която е пребивавал Апостола. Тя може да функционира като музей заедно с Троянския манастир.

А защо да не се помисли за определянето на културен маршрут, свързан с посещенията на Левски в Троян и троянския край и с последния му път към Къкрина.

Парадоксално е, че общината и държавата нямат нормативни основания за намеса с цел подпомагане на собствениците и спасяване на историческия паметник.

Има Министерство на културата, има Регионален исторически музей, има Общонароден комитет “Васил Левски” и фондация към общонародния комитет “Васил Левски”, чиито първи приоритет, записан в предмета на дейности е  “реставриране на исторически паметници и обекти, свързани с живота и делото на Васил Левски и негови сподвижници”.

Много институции могат да помогнат, стига да приемат тази кауза и да преодолеят формалните и бюрократични нормативни ограничения.

Тази година сме свидетели на шумно представяни мероприятия по повод 180 годишнината от рождението на Апостола.

Нима съхраняването и социализирането на един исторически паметник, свързан с неговото дело, не е най-добрият начин да се ознаменува тази годишнина?