Росица Станева

ПРИЕМИ МЕ

Със снежинки във кръг
аз въртя се сред снежна виелица.
Бледи, бели от скръб
светят клони, сребреят се.

А гласът ти добър
в заледените нощни пространства
пак ме вика. До смърт
от лъжи уморих се, от раните…

Малко сухи листа
нося, крих ги аз дълго във шепите,
от любими места -
спомен с теб до вързопче от трепети.

Моля те, отдръпни
ти перденцето бяло, с дантелите,
за да светнат звезди
над високите ледени хребети.

За добра светлинка
аз по пътя мечтах си неистово,
приеми ме такава
със лъжите ми и полуистините.

Ах, спаси ме от мраз,
с топлота излекувай ми раните…
Нека стана сълза
на снежинка, стопена във дланите!

СИНИ ОЧИ

Сини очи - синя загадка…
Синьо горчи любовта кратка.
Сини очи - синя далечност,
синьо боли - няма ви вече.
Сини очи - сини метличини,
в сини мечти се заобичахме,
сини очи - влюбени бяхме,
в сини лъчи с облак летяхме.
Във незабравка - синя незабрава,
със сини ириси - синьо прощаване.
Сини очи, най-синьото цвете
в сини гори над син рид ли свети?
В синя река със синя рокля
вир тъмносин ще мина мокра.
И през син мрак, без и да мигна -
в сини зори син връх ще стигна.
Сини звезди - сестрици, кажете
тук ли цъфти най-синьото цвете?
Ще го помилвам - тиха и кротка,
както съм галила аз синеокия.