СЕРГЕЙ КОРОЛЬОВ Е БИЛ ВЕЛИК УЧЕН И ТВЪРД НАЧАЛНИК – ИМЕННО ТАКИВА СЕГА ЛИПСВАТ

Максим Цуканов

превод: Литературен свят

На 12 януари 2017 г. се навършиха 110 години от рождението на световноизвестния съветски учен, инженерът-конструктор Сергей Корольов. Нещо повече, на 4 октомври 2017 г. ще се навърши кръгла дата - 60 години от изстрелването от Корольов на първия в света изкуствен спътник на Земята. И, разбира се, на 12 април се отбелязва Денят на космонавтиката, когато съветският гражданин Юрий Гагарин стана първия човек в космоса. Но празникът няма да мине без крясъците на либералите за “кървавия СССР” и за “шарашките”, в които уж вкарвали учените. Експертното си мнение за това какви са били проучванията в космоса тогава и какви са сега, с Накануне.RU сподели младият  популяризатор на космонавтиката, авторът на проекта “Советский космос” Максим Цуканов:

- Съдбата на Корольов наистина не е била лека. Често обсъждат неговия арест. Да, Сергей Корольов пострадал през 30-те г. защото работил с Тухачевски. Това е отделна, голяма тема, но има много доказателства, че заговор на Тухачевски срещу съветската власт действително е съществувал. А това, че пострадали хора, които се намирали близо - за съжаление, във всички времена в подобни ситуации обкръжението получава “рикошет”. Въпреки това независимо от всичко Сергей Павлович Корольов станал най-известният конструктор и практик на космонавтиката в света, и арестът изобщо не повлиял на по-нататъшния му живот.

По личното указание на Сталин Корольов бил освободен предсрочно, и преди 1945 г. го преместили в така наречената “шарашка”. Либералите и антисъветчиците се опитват да наложат в общественото съзнание понятието “шарашка” като нещо отвратително. Те се опиват от такива теми и разказват, че Корольов уж бил затворник, който лежал в затвора и там работел за съветската власт, изучавал бойните ракети, за да даде на Сталин оръжие. Като цяло “шарашките” се опитват да ги представят като затвори, където пребивавали интелигенция и учени, от които “измъквали” всичките им постижения и таланти. Но това не е така.

През последните няколко години успях да се срещна с хора, които са били работници в космическия отрасъл, работници от “Байконур”, това са хора, които са били много млади, когато са дошли в ОКБ-1 и са били познати с Корольов.

Те разказват, че Корольов никога не е имал никакви претенции, нищо негативно нито към съветската власт, нито към Сталин. Нещо повече, той смятал, че съветската власт му е дала възможност да се занимава със своята работа - науката.

Тези, които са работили в “шарашки”, разказаха и за тях - това са били научни специални учреждения, които са дали голям тласък за развитието на науката и космонавтиката. Това е било място, където са им били предоставени всички възможности, за да се занимават с наука и нищо да не ги отвлича. Те спокойно са можели да се разхождат из града, ако поискат, тях ги хранели, обличали. Имали са и възможност да общуват с най-добрите специалисти в отрасъла, от който се интересуват и да се занимават с това по всяко време. Това бил нещо като спецвуз (специално висше учебно заведение - бел. прев.), закрито научно учреждение, но съвсем не затвор.

Всички хора, с които разговарях, топло се отзоваваха за структурите на тези “шарашки” и казваха, че след като ги премахнали, ефективността на работата рязко спаднала. Нищо лошо за тези учреждения те не могат да кажат. А мнението, което сега битува за “отвратителните шараги” и “затворническите научни лаборатории”, на което държат либерали и антисъветчици - е мит, който изобщо не е свързан с реалиите от онова време. Там се намирали най-добрите учени, на които давали всички възможности за саморазвитие и развитие на науката, и те много тъгуват по онова време. Самите хора, които там са “лежали”, съвсем не смятат себе си за затворници.

Там е бил и Корольов - той получавал най-доброто в страната хранене, дрехи,  условия  - дори по време на войната. А след Великата Отечествена му създали всички условия, за да може, вече намирайки се на “свободно плаване”, да подбира най-добрите кадри в страната за работа отначало над балистични ракети, а после и над космически.

Сергей Корольов бил уникална личност - той е можел да иска абсолютно всякакви бюджети и да отговаря за тях, за разлика от това, което се случва днес. Всъщност нашата марсианска програма, която разработвал Корольов, не била реализирана само защото ученият починал и нямало кой да развива тази програма по-нататък. Само той можел. Към него се отнасяли с внимание, защото бил безпрекословен авторитет и в ЦК на партията, и във военните структури на нашата страна, от гнева му се страхували, но не защото това е била “страшна тоталитарна власт”, а просто защото се страхували да не го подведат.

Сергей Королев действително бил велик учен и достатъчно твърд началник, но такива началници са голям късмет за нашата наука. И в това е целият проблем сега - такива началници липсват. Фактически няма такива идейно подготвени за движение напред, към космоса, и същото време лишени от всички еснафски желания - да откраднат повече, което видяхме на космодрума “Източен”.

Понастоящем у нас е много висок процентът на аварийност на ракетите, наскоро няколко десетки ракетни двигатели бяха бракувани, “Протони”-те останаха приковани към Земята. Има една крилата фраза, която приписват на Сталин, но в действителност това е цитат от Корольов. Тя е по-дълга, отколкото обикновено цитират и звучи така: “Критикуваш ли - предлагай, предлагаш ли - прави, правиш ли - отговаряй”. За съжаление, в наше време последното звено в нея е загубено.

——————————

Накануне.RU 12.04.2017 г.