Андрей Фурсов

превод: Литературен свят

Казахстан и Киргизия искат да се преродят в Qazaqstan и Kirghizia.

В сряда, 12 април 2017 г., президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев възложи на правителството на страната да състави график за преминаването на казахската азбука на латиница.

Прибързаното решение Казахстан и Киргизия да преминат на латиница несъмнено е важно. То в значително по-голяма степен е важно не за Русия, а за тези две страни, които не са имали собствена държавност преди да влязат в онова, което се нарича Руски свят, руска цивилизация.

Всъщност държава в строгия смисъл на тази дума при тях се е появила в рамките на Руския свят. С разпада на СССР те станаха самостоятелни държави, но бяха тясно свързани и цивилизационно, и с образованието на политическия си и интелектуален елит с Русия, с руския вариант на културно-историческо развитие.

Но това, което виждаме, това възприемане на латиницата е несъмнено напускане на руския ареал. Въобще всеки опит за вестернизация (западничество - бел. прев.), всеки курс по посока на Запада, по посока на така наречената глобална цивилизация (а в действителност цивилизация, където господства Западът) предполага включително и такива актове.

Що се отнася до последиците от този избор за Казахстан и Киргизстан, според мен той ще спомогне за по-нататъшното потъване на тези държави в първобитното състояние, а съвсем не в цивилизацията, защото те никога няма да станат част от Запада, като наред с това ще престанат да бъдат и част от руската цивилизационна зона.

Тоест те ще потънат в междуцивилизационна пукнатина. Не знам дали това е съвпадение или не, но всичко това се случва в момент на рязкото изостряне на отношенията между САЩ и Русия.

Трудно е да се каже чакал ли е Назарбаев този момент или спонтанно е взел решението, но решението за възприемането на латиницата по-скоро изглежда като много странно съвпадение със сегашното твърдо американско-руско противоборство - макар че разговорите за това са се водили доста дълго.

Създава се впечатлението, че елитите на тези страни са решили: сега е времето за сбогуване с Русия. Всъщност в лицето на Русия те се сбогуват с цивилизацията.

Когато у нас казват какви големи приятели сме с Казахстан и Киргизия и какво съвместно бъдеще ни чака, това винаги ме учудва. Защото това, което се случва там (ето и последната новина за приемането на латиницата) съвсем не говори за приятелски или цивилизационно близки чувства на елитите на тези две средноазиатски страни по отношение на Русия.

Най-много ще загубят от възприемането на латиницата  народите на тези страни. Какво пък, всеки прави своя избор. И всеки си понася отговорността за него.

От лингвистична и фонетична гледна точка това е пълна безсмислица, защото е напълно невъзможно на латиницата да се изразят гърлените звуци, специфичните дифтонги на тюркските езици. Например, в латинската азбука няма ер малък.

Интересно как ще прозвучи на латиница Исък-Кул? Той ще се превърне в Исик-Кул. Мисля, че представителите на казахстанския и киргизки елит това не ги вълнува. Все им е едно. На тях им трябва да обозначат своето дистанциране от Русия и поврата им към Запада.

Но трябва да кажа, че за този поврат в значителна степен е виновна, несъмнено, Русия, която в продължение на последните 25 години така и не определи своята твърда цивилизационна позиция в централната зона на Евразия.

Ако елитите на тамошните държави знаеха, че след това ще последва твърда реакция на Русия, те не биха се държали по този начин. Мисля, че сега няма да последва абсолютно никаква реакция от страна на Русия. Тук позицията ще бъде такава, както през всички последни години: «Това са самостоятелни държави и сами решават какво да правят».

Чисто от геополитическа гледна точка отдалечаването на централноазиатските държави от Русия не е идването им в зоната на Запада. Всъщност това е тяхното влизане в зоната на Китай. Алтернативите Запад-Русия изобщо не съществуват за тези държави. Алтернативата е Китай или Русия. Какво пък, те направиха своя избор. Разбира се, ако този избор е окончателен.

Например, другарят Сталин в края на 30-те успял да спре тази тенденция и фактически цяла Централна Евразия преминала на кирилица.

Включително, впрочем, и Монголия, която, както и преди - не знам докога - пише на кирилица. Монголците имаха идея да преминат на старомонголска писменост веднага след разпада на социалистическия лагер, през 90-те години.

Но когато се изясни, че старомонголската азбука съвсем не може да отрази съвременните технически научни термини, те се успокоиха.

А другарят Сталин не само спрял процеса на латинизация в Средна Азия - трябва да се каже, че той спрял този процес и в Русия. Защото през 20-те години «тези от земното кълбо» - ленинци, троцкисти - подготвяли същия план и за РСФСР.

Нима без политическа фигура, равна на Сталин, не е възможно да се очаква поправяне на ситуацията? Не, аз мисля, че нещата не стоят така.

Този въпрос би могъл да се реши и без методите на Сталин при последователна и ясна позиция на Русия по защитата на културата на руската цивилизация не само в Русия, но и в съседните страни.

——————————

в. „Завтра”, 4 април 2017 г.