КОСМОСЪТ КАТО ИЗКУСТВО

Евгений Миронов

превод: Литературен свят

Актьорът Евгений Миронов - за космическите филми, поколението на героите и загадката на руския човек

За мен 12 април, Деня на космонавтиката, е като Нова година или друг значим празник. Роден съм в Саратовска област, където се е приземил Юрий Гагарин. Впрочем, той е учил в училището за летци в Саратов. Помня, че като деца играехме на космонавти, защото темата за космоса беше за нас скъпа и много близка. Макар че по-рано никога не съм мислил, че ще бъда свързан с космоса, но животът отреди другояче.

Във филма на Алексей Учител «Космосът като предчувствие» аз изиграх човека, който иска да внесе своята дан в космическата одисея. Това е история съвсем не за герой. В края на филма има епизод, където той тича да посрещне Гагарин. Наоколо тълпи от народ, всички шумят, а моят персонаж си пробива път към космонавта, крещи: «Юра, Юра!» - и хвърля букет цветя. Това е и малкият му принос, неговото единение с космоса. По онова време за всеки е било важно съпричастието към великото откритие на човечеството.

Разбира се, ние сме били първи в Космоса, това е общоизвестен факт, но в киното всичко се оказа по-сложно. За да се направи добър филм, е необходима техническа подготовка. Дълго време не бяхме готови за това и всъщност «Времето на първите», появил се по екраните на 6 април, стана първият руски филм за космоса, заснет във формат 3D. След нашия филм по екраните ще излезе още един сериозен космически блокбъстър - «Салют-7». Много се радвам, че сега имаме възможност да създаваме такива мащабни филми.

Мотото на филма «Времето на първите» любезно сподели с нас «Роскосмос» - «Вдигни глава!». Убеден съм, че да се извърши това - да вдигне глава, да види своята мечта и да я осъществи - може всеки човек. Не е задължително това да се отнася до космоса, защото всеки от нас може да извършва подвизи ежедневно. За мен, както и за продуцента Тимур Бекмамбетов и режисьора Дима Кисельов, този филм също беше предизвикателство. Искахме да направим този филм и да стигнем до финала. Успяхме.

Много се сближих с главния герой от «Времето на първите» космонавта Алексей Архипович Леонов. Той е открит, обаятелен  и много свободен човек. Сближава ни не само темата за космоса, но и творчеството. Леонов е художник, творец, и не защото рисува картини, а защото творчески се отнася към всяка важна работа.

По време на работата ми с космонавтите видях, че всички - конструкторите, лекарите, обслужващият персонал на космодрума - не просто идват на работа, а живеят с това.

Пуснаха ме на Байконур, който всъщност е манастир. Сътрудниците му го пазят, за тях това е специално място с енергетика, която не може да се опише. Учуди ме, че преди старта на ракетата, когато вече всичко беше готово за старт, космонавтите още два часа просто седяха в кораба. Оказа се, че това е било психологическа подготовка.

Членовете на екипажа през това време гледат бордовия дневник, нещо проверяват, в кораба звучи лирична музика, по такъв начин се настройват преди полета, свалят стреса. Аз и по себе си почувствах, че психологическата натовареност в тази професия е повече от физическата, затова е толкова важно правилно да се настроиш.

Подробностите, които разказваше Леонов за излизането си в космоса, ме потресоха. Те никога не са били публикувани. Не мога да разбера как човек е способен да извърши това, да овладее нервите си, страховете си и да направи това, което той е успял. Те с Беляев, командира на кораба, седем пъти са можели да загинат. Когато попитах Леонов, било ли му е страшно, каза: «Знаеш ли, не се страхува само глупакът». Действието се заключава в това да се победи страха.

Въобще Леонов е удивителен човек. Той е искал да постъпи в художествено училище, но там стипендията била по-малка, отколкото в училището за летци, а е трябвало да храни семейство - баща му са го взели през 1937 г. Научавайки детайли от неговата съдба, аз разбрах, че тази история не е за героизма на двама конкретни космонавти - Леонов и Беляев, а за всички нас.

Защо можем да извършваме подвизи, а живеем толкова лениво в мирния живот? За мен това е загадка. Ние живеем неинтересно, но ако, не дай Боже, избухне война или се появят такива остри обстоятелства, като при Леонов, цялата страна ще се мобилизира и ние ще направим скок със скоростта на светлината.

Обидно ми е и това, че хората забравят истинските герои. В Лондон, Ню Йорк и Берлин провели статистическо допитване: показали на минувачите снимка на Гагарин. Едва пет процента казали, че на снимката е руски космонавт. Мисля, че всички ние, жителите на планетата Земя, трябва да знаем и да помним нашите герои.

——————————

Известия, 12 април 2017 г.