УДАРЪТ НА САЩ ПО СИРИЯ: КАКВО ОСТАНА ЗАД КАДЪР?

Алексей Пушков

превод: Литературен свят

Сенаторът Алексей Пушков за четирите особености на решението на Доналд Тртмп за ракетната атака по сирийската военна база

В петък, скоро след ракетния удар на САЩ по база на сирийските войски, вестник Daily Mail отстрани от сайта си една статия, при това отдавнашна - от 29 януари 2013 г. В нея се говореше за плановете на САЩ да осъществи химическа атака в Сирия и да възложи отговорността за това на Башар Асад.

Дословно там беше написано следното: «Попадналите в обществен достъп електрони писма, хипотетично доказват, че Белият дом е разрешил осъществяването на химическа атака в Сирия, за която може да бъде обвинен режимът на Асад и на свой ред да се засилят международните военни действия в обезсилената страна».

Дори авторът на статията съобщава за преписка «между две високопоставени лица от базираната в Британия компания-изпълнител Britam Defence. В нея се казва, че «одобрена от Вашингтон» схема предполага, че Катар ще финансира използването на химическо оръжие от силите на въстаниците в Сирия».

Разбира се, тук става дума за 2013 г. и за друга администрация на САЩ. Но фактът на премахването на статията рязко повишава актуалността й. Със сигурност не е известно била ли е химическата атака край Идлиб планирана и подготвена отвъд границите на Сирия. Но журналистите от Daily Mail с професионалния си усет са уловили възможната прилика между предишната и сегашната ситуация. И по-далеч от греха - са махнали статията.

Да се настоява, че днес имаме работа със същия сценарий, сега е невъзможно. Но не може да не се обърне внимание на редица характерни особености на взетото от Тръмп решение за удара.

Първо. В използването на химическо оръжие беше незабавно и без разследване обвинен Башар Асад. Макар че през август 2013 г. съвсем същите обвинения по негов адрес така и не бяха доказани.

Второ. В САЩ веднага отхвърлиха обясненията, че химическите вещества са могли да попаднат във въздуха в резултат на това, че по време на бомбардирането на позициите на бунтовниците от сирийската авиация под удар е попаднал склад с химическо оръжие, който е бил под контрола на бунтовниците. САЩ и преди категорично са отхвърляли възможността за използване на отровни вещества от въоръжената опозиция. Макар че бяха фиксирани не по-малко от шест такива случаи в Северна Сирия, включително в Алепо през октомври 2016 г.

Трето - и това е ключовият въпрос. Защо му е било нужно на Башар Асад да използва химическо оръжие в градчето Хан-Шейхун? Това не се поддава на никаква логика. Особено след като САЩ заявиха, че свалянето на Асада повече не е техен приоритет. Същият въпрос зададе известният американски политик Рон Пол, член на конгреса на САЩ от Тексас: «Нима някой мисли, че преди мирните преговори, веднага след като Белия дом заяви, че сирийският народ трябва сам да избира лидерите си, Асад ще предприеме газова атака, за да настрои срещу себе целият свят?»

И действително, масовата гибел на мирни граждани от отровни газове край Идлиб е изгодна на кого ли не му - на американските ястреби, въоръжената опозиция, на някои съседни страни, стремящи се към свалянето на Асад в Сирии, но само не самия Асад.

Четвърто. Добре известно е, че в САЩ неукротимите привърженици на смяната на режима в Сирия търсят всеки повод за постигането на две цели: да върнат США към политиката на сваляне на Башар Асад и да прекъснат всяко възможно сътрудничество с Русия в Сирия. Трагичният инцидент край Идлиб беше за тях идеален повод да тласнат Тръмп към решението за този удар. В този смисъл 59-те «Томахоук», пуснати по сирийската база Аш-Шайрат, станаха 59 ракетни удари по самата идея за съвместни действия с Русия.

Историята на външната политика на САЩ е богата с обвинения, много нужни на Вашингтон, по правило, за начало на военни действия, но по-късно оказали се фалшификат и измама. Може дори да не си спомним за епруветката на Колин Пауъл, станала нарицателна. Но същия иракски сценарий видяхме и в Либия: отначало - обвинения към Кадафи в масови убийства на цивилно население, каквито не е имало, после - масирана информационна кампания, после  - начало на война. Може да си спомним и далечната 1964 година. Тогава администрацията на президента Линдън Джонсън обвини Северен Виетнам в нападение на американския военен кораб «Мадокс». Това обвинение стана повод за началото на Виетнамската война. След четири години се изясни - онази атака не я е имало, но войната вече беше в разгара си.

Впрочем, САЩ така и не обясниха откъде според тях са се взели у Асад химически авиационни бомби. Нали предишният държавен секретар на САЩ Джон Кери неведнъж публично заяви: Сирия повече няма химически въоръжения и средства за тяхното производство. Но този, невписващ се в готовия сценарий детайл, САЩ са решили, по понятни причини, да оставят зад кадър. По същите причини, по които Daily Mail премахна от сайта си статията си от 29 януари 2013 г.

——————————

Известия, 11 април 2017 г.