ИЗЛЕЗЕ БРОЙ 1/2017 НА СП. „ПЛАМЪК”

Списание „Пламък” продължава да излиза и да открива новите таланти на българската литература.
В кн. 1 за 2017 г. ви очаква разнообразие от автори, жанрове и стилове. Основната тематична линия обхваща 160-годишнината на читалищното дело в България. Юбилеят на Съюза на родните читалища беше отбелязан тържествено на 1 ноември 2016 г., а сега сп. „Пламък” заделя половината от страниците си за акцентите от този празник.
През 1856 г. в градовете Свищов, Шумен и Лом се създават първите български читалища - храмове на просветата и културата.
Още на първите страници ще прочетем мисълта на Уилям Гладстон: „Няма друг народ, равен на българския, който в преизподнята на мрака на робството да се въздигне и създаде такава демократична, общочовешка и общодостъпна институция, наречена читалище…”
Публикувано е обръщението на почетния председател на Съюза на народните читалища проф. Стоян Денчев към всички читалищни дейци: „България има основание да се гордее с много неща, но на първо място аз мисля, че трябва да сме горди със своята азбука и със своите читалища. Това са двете най-важни отлики на нашата държава от другите държави в света. Според регистъра на българските читалища през 2016 г. броят им е 3614. И тъку съм готов и да викам, не - да изкрещя: „читалищата са моята религия. И това не е мое откритие. Аз се присъединявам с цялото си сърце към заключенията на Маргарет Тачър, която е прозряла една изстрадана от нас истина: „Българската религия е читалището - храм, който пази духовната красота и достойнството на вашия народ.”
Мястото на читалищата днес е представено от председателя на Съюза поета Николай Дойнов, който съзира техния огромен потенциал, който все още не е използван напълно: „читалището дава свобода и полет на духа. Свободата да общуваш, свободата да говориш, свободата на правиш политики… Тези, които се бориха за възстановяването на българската държавност, бяха читалищни деятели. Да се поклоним на баба Тонка, Захарий Стоянов, Ангел Кънчев, Никола Обретенов… На „първия министър-председател” - Павел Бобеков, председател на читалище „Виделина” в Панагюрище. Всички те вярваха, че читалищната идея е безсмъртна, както е безсмъртна идеята за България.”
По случай юбилея ще прочетем творби на наградените млади автори в поетичния конкурс „16 години читалищно дело”, ГЕОРГИ ДРАМБОЗОВ ще ни запознае с Георги Владикин - съучредител на едно от първите български читалища в Свещов.
Публикувани са творби на видни български писатели, които в различни периоди от своята кариера са били свързани с читалищното дело: Боян Ангелов, Лена Гоцева, Димитър Милов, Георги Н. Николов, Анита Тарасевич, Николай Дойнов, Здравко Златков и др. За работата на библиотекаря в с. Долни Вадин, обл. Враца, разказва Анелия Спасова, за ролята на бъбиблиотеката в живота на възрастните хора свои наблюдения споделя Димитринка Гетова - библиотекар в с. Победа, обл. Плевен. Факсимилета и архивни снимки от историята на читалищното дело допълват визулно темата.
В брой 1 на „Пламък” са намерили място наградените стихове и разкази на лауреатите от Второто издание на Националния литературен конкурс „Георги Черняков”: това са поетите Красимир Нейков, Елена Ташева, Стамена Дацева, Антонина Георгиева, Дамяна Димитрова; белетристите Иван Трифонов, Кристина Димитрова и Александра Евтимова (награда за хумор и сатира).
Двама юбиляри също ни изненадват с нови и оригинални текстове: Димитър Стефанов навърши 85 години, а поетът Паруш Парушев - 70 години.
В рубриката „Нова българска поезия” се появява Божидар Томов, за ни накара да се усмихнем на неговите тъжно-иронични стихотворения „Случайният принц”, „Счупеното огледало, „Цирк”. В същата рубрика са представени творби от Васил Златарев и Росен Желязков. Вниманието привлича и рубриката „Български поетеси”, в която ни посрещат емоционално-философските импровизации на Жени Костадинова, пасторалните картини на Нели Дечева, изповедните фрески на Стоянка Митева-Балева, социалните притчи на Димитрина Желязкова-Етина, „електрическите” проникновения на Ирина Велева и „гласът-раковина” на Ива Венкова.
Прозата е застъпена с няколко жанра: късия разказ - Златимир Коларов („Песен под дима”) и Радосвета Калоянова (Светлината в детските очи”); повестта - Андрея Илиев („Афганска балада”); цикъл разкази - д-р Тотко Найденов („111 Любовни истории”).
Естествено в брой 1 на „Пламък” ще намерите и няколко литературно-критически статии, рецензии, портрети на писатели. Николай Милчев ни запознава с книгата на Йото Пацов „Еписто” под една необичайна форма - писмо до автора. Анго Боянов разнищва лирическите герои в поезията на Бойко Ламбовски. Невена Михова-Кирова анализира романа „Сблъсъци” на Благо Прангов. За конкретиката, образността и идиличните картини в поезията на Пенчо Славейков е създала интересен аналитичен текст Вера Христова. Красимира Зафирова намира най-значимите акценти в стихосбирката на Аксиния Михайлова „Смяна на огледалата”.
Читателите, които се интересуват от полско-българските литературни отношения, ще прочетат с внимание текста на Алдона Джиелицка „Полско-българска антология”.
Разбира се, списание „Пламък” остава пристан на младите надежди в литературата. В рубриката „За първи път в „Пламък” ни очакват три стихотворения от Жулиен Райнов.
Радостното е, че главният редактор Георги Константинов продължава своята мисия да обогатява и оживява литературния живот у нас с това престижно издание.

Анжела Димчева