превод: Литературен свят

«Февруари 1917-та е заговор срещу руската история, който бе прекъснат от болшевиките»

Историкът Андрей Фурсов за стогодишнината от Февруарската революция (1917-2017) и защо «океанът на руския живот» помете «февралистите-любители на красиви фрази»

«Вместо царят да подписва отречението си, трябваше да извика казаците, с това щеше да свърши всичко - размишлява в интервю за «БИЗНЕС Online» историкът и социалният философ Андрей Фурсов. Според него социалната революция в Русия е била неизбежна, но именно февралистите отворили бездната, а самият преврат е резулатат от четири заговора, за които много заговорници платили с живота си.

- Андрей Илич, революцията от февруари 1917 г. поради естествени исторически причини ли се е случила? Или това е часовников механизъм на бомба, задвижен от нечия умела ръка?

- В продължение на целия XIX век Русия вървяла към социална революция. Самодържавно-крепостническият режим влязъл в криза и тази криза се засилвала и задълбочавала от това, че Русия се интегрирала в световната капиталистическа система. При това след поражението в Кримската война Руската империя се интегрирала като зависим елемент от тази нова световна система.

В средата на XIX век в света се извършили съществени промени. Ако по-рано капитализмът бил преимуществено доиндустриален, то по времето, което споменах, в Англия се оформила напълно индустриалната система. По такъв начин капитализмът получил адекватна на него производствена система. В резултат онова, което Имануил Валерщайн нарича европейски свят-система, се превърнало в световна система без всякаво тире. За разлика от световете-системи, които на планетата могат да бъдат няколко, световната система може да бъде само една. В «дългите 50-те» години на XIX век, които се разполагали  между 1848 и 1867 г., т. е. между Манифеста на Комунистическата партия и първия том на «Капитала», или между европейската революция от 1848 г. и реставрацията на Мейджи в Япония, протекли много важни исторически процеси. В този период световната капиталистическа система направила всичко, за да подчини и унищожи останалите светове-системи. А такива в онзи момент оставали само две - руската и китайската. В резултат макар че Китай така и не успели да го превърнат в колония, а Русия не успели да я отхвърлят към границите й от XVII век, и двете страни престанали да бъдат свят-системи и се превърнали в елементи от световната система с различна степен на интегрираност.

В Русия интеграцията в световната капиталистическа система задълбочила кризисните тенденции от онова време. Съвременниците разбрали това много бързо. Например, Николай Бунге (учен-икономист, министър на финансите и председател на комитета на министрите на Руската империя - бел. рус. ред.) през 1886 г. писал, че финансовото стопанство на страната се намира в разпокъсано състояние, а упадъкът на руските финанси започнал да се забелязва още от 1860-те г. на XIX век. Що се отнася до 1880-те г., в този период кризисните процеси придобили просто заплашителен характер. Нататък просто ще цитирам: «Всичко това при отсъствието даже на намек за някакво подобрение подготвя в недалечно бъдеще тежка развръзка, държавен банкрут, а след тях - държавен преврат». Казано е през 1886 г.! А през 1916 г. действително настъпил икономически банкрут, след който последвал държавен преврат.

В същото време развитието на капитализма в Русия породило такива социални групи, които били заинтересовани да се постави империята на капиталистически релси на развитие и при това да се ограничи или изобщо да се ликвидира самодържавието. Към това трябва да се добави противоречието между московската и петербургската фракции на буржоазията. Работата е там, че питерската буржоазия била интегрирана в световния истаблишмънт, а московската, където, впрочем, имало много старообрядци, се оказала в периферията на този процес. Неслучайно сред лидерите на заговора от 1915 - 1916 г. имало немалко произхождащи от старообрядска среда.

С други думи, на границата на XIX - XX век се развили, преплитайки се, няколко процеса едновременно: криза и разложение на самодържавно-крепостническата система; процес на развитие на капиталистическия начин на живот, който в Русия приел уродлива форма (което е естествено, понеже с редки изключения никаква друга форма в принципно антикапиталистическа страна капитализмът не може да вземе); процес на реакция на обществото спрямо уродливите капиталистически форми, така да се каже, индуцирана социална вълна. При този процес разложението на старото изпреварвал процеса на формиране на новото, ставайки допълнителен фактор, пораждащ уродливи социални форми от неотрадиционен и квазикапиталистически тип. Около 1914 г. самодържавието стигнало до състояние на сериозна криза.

- Но през 1914 г. има небивал преди това подем на патриотизма с коленопреклонение и пеене на «Боже, пази царя» на Дворцовия площад в Петербург.

- Еуфорията на патриотизма продължила едва няколко месеца. По-интересно е друго - социално-патовата ситуация, непозволяваща за известно време кризата да се прояви. Преди войната всички социални и политически сили така или иначе се уравновесявали взаимно. Буржоазията уравновесявала дворянството; либералите и революционерите били твърде слаби, за да променят нещо; самодържавието се олигархизирирало и било напълно импотентно, тъй като се намирало ако не в състояние на управленчески колапс, то в дълбока криза, за което писали практически всички съвременници. Войната взривила тази ситуация. Трудно е да се каже, какво би станало, ако не беше избухнала войната. Мисля, че във всеки случай аграрната сфера би напомнила за себе си - още повече, че Пьотр Столипин с реформите си поработил немалко, за да приближи революцията. Парадоксът е в това, че провалът на столипиновите реформи подарил още няколко години на самодържавието. Ако проекът за преобразования на Столипин се бе увенчал с успех, през 1911 - 1912 г. около 20 - 25 милиона селяни щяха да се озоват в града. По пресмятания на икономистите, едва 1,5 - 2 милиона от тях е можело да бъдат абсорбирани в промишлеността. А останалите? Не е изключено, че щяхме да получим много, много по-кървава революция. Окончателният отговор на селячеството на столипиновите реформи станал простият факт: около 1920 г. селяните върнали в общинска собственост приблизително 97 - 98% от земята.

В условията на изострената от войната криза в края на 1915 - началото на 1916 г. се оформили едновременно няколко заговора: 1) буржоазно-думски, с който бил тясно свързани редица влиятелни генерали; 2) заговор на социалистическата среда (начело с хора от вида на Чхеидзе, Керенски); връзката между тези две руски заговорнически групи се обезпечвала по масонска линия; 3) британски заговор.

Трябва да се отбележи, че по време на войната се оформило съвпадение на интересите на част от едрия руски капитал и управляващите кръгове на Великобритания. Както отбелязал генерал Александър Спиридович, победата на руската армия заплашвала капитала, тъй като тя би укрепила самодържавието. В същото време руският капитал не искал да излиза от войната, от която печелел. Неслучайно през 1916 г. ювелирът Карл Фаберже получил, въпреки кризата, най-голямото количество поръчки за свои изделия. Тук не мога да не направя  паралел: 2016 година, разгар на кризата, но богаташите в Русия през това време купуват огромен брой скъпи яхти и автомобили. От руската победа се страхували и британците, но за които в това време било необходимо Русия да продължава войната. Решаването на това противоречие било просто: да се организира държавен преврат, да се отстрани Николай II и да се обяви създаването на конституционна монархия или (още по-добре) република начело с такива англомани като Александър Гучков (председател на III Държавна Дума, член на Държавния съвет, после военен министър във Временното правителство, по вероизповедание - старообрядец - бел. рус. ред.) и Павел Милюков (лидер на кадетската партия, по-късно министър на външните работи във Временното правителство - бел. рус. ред.). Скоро това и било реализирано.

Така наречената Февруарска революция е добре подготвен дворцов преврат. Макар че някои умни кадети, такива като княз Павел Долгоруков, предупреждавали преди това, че дворцовият преврат е много лошо средство, тъй като след него няма да има никой, който да е легитимен управник, а това изобщо да доведе цялата ситуация до крах. Така и станало, Долгоруков се оказал прав: Февруари отворил бездната. Февралистите, тези дърдовковци, които били свикнали да умуват от катедрите и в тесен кръг, не могли да удържат ситуацията под контрол. За почти неизбежността от такъв вариант на развитие на събитията предупреждавал не само Долгоруков - за същото говорили и убитият през 1904 г. министър на вътрешните работи Вячеслав фон Плеве и неговият приемник Пьотр Дурново. Всички те смятали, че ако стане революция, «образованите класи», които я инициират и организират, няма да могат да се възползват от плодовете на победата си, тъй като не са в състояние да контролират нищо.

- Кой, освен кадетите, старообрядците и британците, образували заговора на елита с цел свалянето на Николай II?

- Несъмнена е ролята на масоните, ненавиждащи и самодържавието, и Николай II. Не си струва те да бъдат демонизирани - просто масонските структури се оказали най-удобното организационно средство за осъществяването на контакти, например между Петроградския съвет на работниците и войнишките депутати и Временното правителство. Макар да говорят, че през 1917 г. у нас е имало двоевластие (формално така и било), но лидери и на Петросъвета, и на правителството били масони. А Александър Керенски въобще бил в уникално положение: той влизал и във Временното правителство, където отначало бил министър на труда, и в Петросъвета, където заместник-председател на тази организация бил Николай Чхеидзе. От самото начало Керенски играл водеща роля в събитията от онези дни - неслучайно Сергей Есенин в поемата си «Анна Снегина» писал, че той управлява страната като халиф на бял кон.

- В такъв случай с какво се е отличавал февруарският дворцов преврат от опита за декемврийски преврат през 1825 г.? Същите масони, същите възвишено-сантиментални утописти и представители на образованите класи… Ленин бил прав, че е започнал своята генеалогия с така наречените дворянски революционери. С това ли, че единият преврат е успял, а другият - не.

- Декабристите все пак са друга история. Тяхната проява е последният, при това неуспешен, за разлика от предходните, гвардейски преврат в Русия. Първият се случил през 1725 г., когато гвардейците след смъртта на Петър I качили на трона Екатерина. Разликата с декебристкия опит се състои в това, че лидерите на «дворянските революционери» искали да свалят самодържавието, а не просто да сменят един цар с друг. И заедно с това да освободят крепостните, но без земя, т. е. да ги прогонят от земята. Впрочем, интересен епизод: когато Александър Бенкендорф водил следствието, той признал на императора, че е готов да прояви известно снизхождение към онези декабристи, които, призовавайки към освобождаване на крепостните, сами вече са освободили своите селяни. Но такива сред декабристите кой знае защо нямало. Самият Бенкендорф по онова време вече отдавна бил пуснал на свобода крепостните си.

Освен това, в декабристкото движение нямало и не би могло да има онзи буржоазен елемент, който активно присъствал при Февруари. Така че това са много различни явления.

- Не буквално, не в подробности, но историята все пак се повтаря. Неслучайно известният мислител Игор Шафаревич писа за преминаващата от страна в страна и от епоха в епоха схема на бунта на малкия народ срещу големия народ. Могат ли противоречията в елита в днешния Кремъл да доведат до аналогичен опит да се създаде заговор срещу Владимир Путин?

- Доколкото мога да съдя за тези слухове, циркулиращи около Кремъл, тук става дума повече за политически премествания, насочени към конкретно лице, а не към смяна на политическия строй. През февруари 1917 г. ставало дума все пак за съдбата на самодържавието и смяната на формата на управление.

- Но кой приема отречението на Николай II? Споменатият от вас Гучков и националистът Василий Шулгин. И двамата са били монархисти, и идвамата се надявали, че монархичният строй, макар и в конституционна форма, ще остане в Русия, че работата ще се ограничи  с «политически премествания» и че Михаил ще приеме трона.

- Да, именно монархисти свалили Николай II, тъй като смятали, че той компрометира монархията. Те не разбирали, че монархията вече е толкова компрометирана, че един тласък - и нея изобщо няма да я има в Русия. Прав се оказал Иван Солоневич: катастрофата дошла не отляво, а отдясно. Десните (монархистите) в компания с либералите погубили самодържавна Русия, църквата го приветствала, а левите възстановили държавата.

По-горе споменахме за три заговора, но имало още един - вътре в самия клан Романови. В края на декември 1916 г. 16 велики князе се събрали и решили, че император Николай трябва да бъде отстранен. Това бил техен «семеен разговор». Но трябва да се помни, че се водела война и Николай II бил главнокомандващ на войските. А онези негови родственици, които дали зелена светлина на неговото остраняване, също били на държавна служба: някой командвал Кавказкия фронт, като великия княз Николай Николаевич, някой заемал други висши длъжности. По идея всички те можело да бъдат арестувани и пратени в затвора за държавна измяна. Но Николай, който знаел за «семейния разговор», нищо не направил. Тази импотентност на властта е просто поразителна.

И още веднъж за другите заговори. Вторият заговор е заговорът на генералите. Той станал решаващ, защото без генералите нищо не би се получило. И Романови, и генералите искали конституционна монархия. Третият заговор бил на думците и буржоазията, а четвъртият - на британците. Те не искали монархия, били за република. В крайна сметка британците и масонски организираната буржоазия победили генералите и Романови, които платили с живота си за участието си в заговора. И това за пореден път потвърждава поговорката «Да би мирно седяло, не би чудо видяло».

- Бихте ли разказали по-подробно в какво се е състоял британският заговор? Чрез Милюков думските кадети са поддържали тесни връзки с Англия.

- Да си спомним: когато в британския парламент било обявено свалянето на Николай II, Дейвид Лойд Джордж, премиер-министър на кралството и наш съюзник, заявил, че една от най-важните цели на войната е постигната. От гледна точка на британския истаблишмънт и затворените структури на тази страна главната цел на Първата световна се заключавала в решаването на руския и германския въпрос. Т. е. да се унищожат Русия и Германия, сблъсквайки се в смъртоносна схватка. Към тази схватка, в която една част на Европа се сблъсквала с друга част (при това Руската и Германската империи трябвало да се окажат в различни лагери), британците се стремели от края на 1880-те г. Те много добре премислили и провели тази геополитическа операция, продължила 25 години. Впрочем, 25 години са обичайният хоризонт на планирание за англосаксонските специалисти по планиране. Това било направено толкова изящно, что можем само да се учим и да бием нашия главен противник с неговото оръжие.

На първо време, за да се унищожи Германия, трябвало да се създаде руско-френски съюз. Но Париж не искал никакъв съюз с Петербург, затова французите били уговорени от римския папа Лев XIII. Последният също отначало не искал да убеждава никого, но той бил сериозно задлъжнял на Ротшилд - и се наложило да отработва. В резултат в началото на 1890-те г. бил сключен френско-руски военен съюз. Следващата логична крачка на англичаните - необходимостта да докаже на Париж, че Русия макар и силна, все пак не може да бъде стопроцентов гарант за сигурността на французите. За това било необходимо Русия да претърпи чувствително поражение - не на европейските граници, а някъде «встрани », например в Далечния Изток. Но отначало трябвало да засилят страната, която била способна да им помогне за тази цел. Единственият кандидат бил Япония, но преди това трябвало тя да бъде вдигната. Затова британците помогнали на японците във войната им с Китай през 1894 - 1895 г. Япония се вдигнала и после в продължение на десет години с подкрепата на Лондон (и Вашингтон) станала локална държава, способна да предизвика Русия. След руско-японската война французите много бързо сключили съюз с англичаните, а през 1907 г. Русия също подписала договор с Албион. Така била създадена Антантата.

Но и това не е всичко, трябвало да се създаде парична структура за финансирането на войната. Започнали да я създават през същата 1907 г. През 1913 г. усилията завършили с учредяването на Федералната резервна система (ФРС). По такъв начин около 1913 г. било подготвено всичко, а през 1914-та избухнала войната.

Войната била едната задача, а другата - по време на тази война максимално да се отслаби или даже да се разруши Русия, с което и се заела британската агентура на влияние. Всичко това следяло френското разузнаване и когато например, в края на февруари 1917 г. войниците в Петроград минали на страната на стачкуващите работници, френският разузнавач дьо Малейси свидетелствал: той може да посочи дори номерата на къщите, в които руските агенти на британското разузнаване раздавали пари на войниците, за да слагат червени лентички.

Искам също да напомня за настиска на английския посланик Джордж Бюканън върху Николай II. Бюканън намеквал на императора за възможността да се отрече от престола, но Николай не го изгонил, благодарение на което посланикът продължил да действа. Това живо ми напомня «съвета» на вицепрезидента на САЩ Джо Байдън, който той даде през 2012 г. на Путин, че не трябва да се кандидатира за президент. Т. е. една и съща схема на англосаксонското вмешателство работи досега. И трябва да се каже, че през 1917 г. британците последователно държали на своята линия на заговор и в резултат ситуационно победили. А загубили онези, които искали да запазят монархията в Русия.

Още един момент: много показателни са убийците на Григорий Распутин - Феликс Юсупов, представител на висшата руска аристокрация, Владимир Пуришкевич, представляващ десните кръгове в Думата, и капитан Освалд Райнер, англичанин, агент на британското разузнаване SIS. Райнер, изразявайки се на съвременен език, бил професионален килър, пристигнал в Русия включително с целта да убие Распутин, който призовавал към сепаративен мир с Германия и излизане от Антантата.

- Каква е ролята във февруарските събития на американския банков капитал? Да си спомним за знаменитата телеграма на банкера Якоб Шиф до Милюков, за неговата финансова подкрепа за Временното правителство.

- Американската линия е не по-малко интересна от британската, макар и по-слаба. Когато споменават, че британците ускорили действията си през ноември-декември 1916 г., казват, че те много се страхували, че Русия ще сключи сепаративен мир с Берлин. Но Николай II, без да обръща внимание на позицията на Распутин и някои генерали, не е възнамерявал да прави това. А ето какво той наистина е приветствал - контактите на представителите на руския истаблишмънт с американците. По цял ред косвени доказателства става ясно, че Русия се е канела да се преориентира от една англосаксонска страна, Великобритания, към друга - Съединените Щати.

Дори не споменавам за това, че първият сериозен сблъсък между Рокфелерови и Ротшилдови станал именно на територията на Руската империя, по-точно на Бакинските нефтени находища. Макар че някога Ротшилдови продали находищата на братя Нобел, Нобел, строго казано, е ротшилдовски клъстер. Неслучайно Рокфелер давали пари на групата на Фиолетов (Иван Фиолетов, революционер, бакински комиссар - бел. рус. ред.), в която влизал и Йосиф Сталин, за да организира тя вълнения и стачки в Баку. По такъв начин се нанасяли щети на добива на нефт, организиран от Ротшилдови и Нобел. За Рокфелер било важно да премахне Русия като потенциален конкурент на световния нефтен пазар и революцията решила този проблем. Т. е., от една страна англосаксите действали заедно (за всички тях било важно да отслабят Русия), от друга страна те били в противоборство един с друг. Такава ми ти схватка между дебели паяци на нашата земя.

- А германският Генерален щаб, финансирал чрез Александър Парвус болшевиките? Нима това не приближило революцията?

- Несъмнено, като всяка страна, намираща се във война с друга, Германия търсела възможности да подкопае силите на Русия отвътре. Но английската агентура в Руската империя била значително по-силна от германската. При това мнозинството от руските военни не без основание смятали, чв именно англичаните са нашите главни врагове. Има една знаменита фраза на Алексей Едрихин-Вандам, че по-лошо от войната с англосаксите може да бъде само приятелството с тях. Но значителна част от истаблишмънта на империята и много голяма част от онези, които организирали февруарския дворцов преврат - октябристи, кадети, - били преобладаващо пробритански. Неслучайно именно в английското посолство при Бюкянън заговорниците се събирали и обсъждали своите планове.

Както и във всяко голямо историческо събитие, във Февруари съвпаднала играта на вътрешни и външни сили. Нищо не би се случило, ако в началото на  XX век Русия не се беше оказала в дълбока криза - аграрна и управленческа. В управленчески план строят бил изгнил напълно. Затова нашият философ Василий Розанов писал, че Русия, Рус «би избягала за два дни, най-много - за три». И никой дори не би се опитал да защити самодържавието. Максим Горки твърди, че в първите два-три дни от преврата била достатъчна една рота, за да се очисти Таврическия дворец (тук се намирала Държавната дума, станала щаб на Февруарската революция - бел. рус. ред.). И нищо нямало да последва. Нещо повече, дълбоко съм убеден, че ако царят, вместо да подписва отречението си, би извикал казаците и би наредил да се арестуват изменниците, най-вероятно с това щеше да завърши всичко. Та нали истински революцията започнала на 2 март 1917 г. в 22:40, когато Николай предал на Гучков и Шулгин акта за отречението си. При това той нарушил 37 член от законите на Руската империя, защото нямал право да се отрече заради Алексей и така сам да отвори широкия път за смута и хаоса в Русия.

Когато казват, че царят се страхувал за семейството си, имам два въпроса. Първият: какъв е бил Николай II - частно лице или владетел на руската земя? И вторият: спасил ли е семейството си? Сигурен съм, че ако Николай не беше подписал отречението си, а беше заповядал да арестуват генералите и думците, дошли при него в Псков, по-нататък процесът би тръгнал другояче. Това не значи, че две-три години след победата в Русия нямаше да се случи аграрна пугачовшчина, която щеше да се прехвърли в града. В централната част на страната, за да се оцелее в условията на селското стопанство, били необходими 4 хектара на човек. А през 1913 г. се падали 0,4 хектара на човек. Аграрният въпрос в рамките на самодържавната система не можел да бъде решен. Но ако се говори конкретно за ситуацията от февруари-март 1917 г., твърдата позиция на царя би решила въпроса с февралистите много, много бързо.

- Най-малко една рота в Петроград все пак е имало и това е бил отрядът на полковник Александър Кутепов, предаден му от тогавашния командващ Петроградски военен окръг Хабалов. И досега съжалявам, че този отряд не е тръгнал веднага към Таврическия дворец.

- Напълно вярно. И февралистите щяха да се хвърлят да си посипват главите с пепел. Но царят се оказал частно лице в по-голяма степен, отколкото владетел на руската земя. Впрочем, има такава гледна точка, че Николай II предвидил драматичния финал на събитията 10-15 години преди тях и доброволно е приел този кръст. Но в такъв случай ситуацията е още по-лоша. За този негов кръст Русия плати с десетки милиони животи на хора, които той отначало хвърли на фронта да се бият за интересите на банковите капитали на Англия и Франция, а после - в огъня на гражданската война. Така че този кръст излязъл твърде скъп за Русия.

- Казвате го по повод на култа към император Николай II в някои кръгове?

- Това още не е култ, а само опит да бъде създаден. Дълбоко съм убеден, че ще се провали. Казвам го по повод на версията, че от страна на Николай това било не безволие, а особена покорност на съдбата. Така да се каже, той знаел отнапред какво ще се случи и решил да стане мъченик. Но заедно с него мъченици станаха десетки милиони бивши поданици на Руската империя. Освен това, мъченичеството е индивидуален избор и не съм сигурен, че царят има право на него, особено във време на тежки изпитания.

- Вече през 1918 г. мнозина от онези, които живели в манастири, в буквалния смисъл станали мъченици. Но през пролетта на 1917 г. Николай успял да назначи за диктатор генерал Иванов и да го изпрати с войски срещу Петроград.

- Първо, самият генерал Николай Иванов се оказал неподходящ за тази роля, и второ, той имал само 700 щика на георгиевски кавалери. Пътят на Иванов към Петроград се оказал блокиран. Но, ще повторя, ако беше станало известно, че царят е решил да не се отрича и всички заговорници са арестувани, хитроумните комбинации на февралистите щяха да се срутят на принципа на доминото или поне щяха да бъдат парализирани. Някой от нашите военни от онова време беше писал, че за съжаление Николай II не е Петър I и, ще добавя аз, не е Иван Грозни. Даже ако на негово място беше баща му Александър III, ситуацията би била друга.

Да си спомним, че другият Николай по време на декабристското въстание няколко пъти давал заповед да се стреля по войниците, които декабристите извели на Сенатския площад, но после сам отменял заповедта си. Но надвечер му казали: «Ваше величество, трябва да решите». Иначе после ще настанат грабежи в града и събитията ще започнат да се развиват непредсказуемо. Тогава Николай сам се хванал за ръката (за да не отмени заповедта) и дал разпореждане да се стреля. Проявил воля и поел цялата отговорност.

- На Сенатския площад загинали няколко стотин души - предимно обикновени хора и войници. Нито един декабрист-офицер дори не бил ранен. А във Февруарската революция жертви ставали тъкмо офицерите.

- Когда говорят за безкръвната Февруарската революция, това е мит. Убивали не само офицери. Зверски се разправяли с гражданите, пребивали ги, горели ги живи на огън. Митът за «великата безкръвна» е създаден от самите февралисти. Всичко станало именно така, както предсказвал някога фон Плеве. През 1902 г. той писал: «Революцията у нас ще бъде изкуствена, необмислено направена от така наречените образовани класи, обществени елементи. Тяхната цел е една: да свалят правителството, за да седнат сами на негово място, макар и под формата на конституционно правителство. Царското правителство, каквото и да се говори, има опит, традиции, навици да управлява. Забележете, че всички наши най-полезни, най-либерални реформи са направени изключително от правителствената власт, по нейна инициатива, обикновено дори при липсата на съчувствие от обществото. Но новите ръководители никога няма да могат да овладеят движението. Те няма да се задържат на местата си дори само затова, че са пуснали толкова много ценни книжа, че ще им се наложи да плащат по тях и веднага да правят отстъпки. При тези условия те ще се пръждосат с всичките си теории и утопии при първата обсада на властта. И тогава ще излязат от нелегалност всички вредни престъпни елементи, жадуващи гибелта и разложението на Русия, начело с евреите ».

Така и станало: февралистите не задържали властта. Когато казват, че те са създали демокрацията в Русия, ми се ще да възразя: нима това било демокрация? Не, това бил хаос. Да не говорим, че формално Временното правителство изглеждало като диктатура. Друг въпрос е, че тази диктатура била много слаба, рахитична. Това била хаосогенна диктатура. Логично е, че всичко завършило с Октомври.

- Може ли да се нарече Февруарската революция предшественица на днешните «цветни революции»? Червени лентички, игра на разузнаванията и елита, хаос като резултат от преврата…

- Не, «цветната революция» е явление от наши дни. Не трябва то да бъде проектирано върху събитията от началото на ХХ век. Така наречените цветни революции са насочени към отстраняването на някои фигури, намиращи се на власт, при това в интерес на определена страна - САЩ. Просто си отиват някои фигури, но кардинално нищо не се променя, ако не се смята, че социално-икономическата ситуация продължава да се влошава. Единствената прилика е в това, че при Февруари голяма роля играе външният интерес. Но това е и всичко - не трябва да се правят паралели между Февруари и случилото се в Югославия или в арабския Изток.

- Но хаосът през Февруари бил провокиран съзнателно. Първите удари били насочени по носителите на опората на властта - по офицерите, градското население, армията като цяло.

- Армията била унищожена със знаменитата «заповед №1» (за изборността на офицерите и пр. - бел. рус. ред.). Някои наши историци я наричат грешка. Но самите февралисти казвали, че са унищожили армията съзнателно. Защото това била единствената сила, способна да застане на пътя им. Още един аспект на хаоса е онова, което се случвало в селото, което февралистите не контролирали.

- Колко са били у нас селяните и аграрното население през 1917 г.? Струва ми се, 89 процента?

- Да, почти 90. 88-89 процента…

- В такъв случай Русия била обречена на съкрушителна Вандея. Защо това не се случило?

- Не на Вандея - на пугачовшчина. Вандея е специфично френско явление, реакция на постфеодалното, но не общинно и не капиталистическо село срещу якобинците.

- Защо в крайна сметка санкцията на «външната сила» била снета от февралистите и пренесена върху онези «вредни елементи», за които говорихте, цитирайки Плеве?

- Санкцията първоначално била възложена именно на февралистите. А по-нататък вече нямало защо да се залага на «вредните елементи» - процесът тръгнал безконтролно. Нито британците, нито американците, нито още повече французите вече не контролирали този процес. Те контролирали само февралистите, но те пък вече не контролирали страната. Много добре се е изразил по този повод Хърбърт Уелс, когато споменава, че болшевиките се оказали стопани на кораба, от когото са избягали всички, даже плъховете.

- Да, Уелс пристига в Русия през 1920 г.

- Той идвал и по-късно. При това идвал и като представител на затворената наднационална група за световно съгласуване и управление, така нареченото задкулисие. Той бил член на The Group (или We), създадена от Сесил Роудс и после ръководена от лорд Алфред Милнър. Последният, впрочем, също идвал в Русия през 1916 г. и се срещнал със заговорниците. Между другото, The Group съществува и досега - доколкото ми е известно, именно тя снабдява с информация Джулиан Асанж.

- Уелс, за разлика от Милнър, пристигнал в Съветска Русия като писател.

- Не, Хърбърт Уелс преди всичко е не писател, а идеолог на определени кръгове, изпълняващ и разузнавателни функции. Великобритания е единствената страна, където определена част от върховете систематично напълно безвъзмездно изпълнява функции на разузнавачи. Има такова явление, наречено the British agent («британски агент»). Такъв е например Виктор Ротшилд, писателите Греъм Грийн и Съмърсет Моъм, Ян Флеминг, много други. Те са повече от обикновените разузнавачи - това са представители на върхушката, които разбират, че трябва да защитават интересите на своята класа или (по-рядко) са инкорпорирани в нея представители на средния слой. Такава специфична агентура няма нито в една друга западна страна - нито в САЩ, нито в Германия, нито във Франция. Хърбърт Уелс принадлежал към този ред «британски агенти». Впрочем той бил идеолог на онези, които у нас понякога наричат привърженици на световното правителство, и автор на две забележителни книги, които не са преведени на руски език. Това са «Откритият заговор» (The open conspiracy) и «Новият световен ред». Мога да кажа, че по редица въпроси Адолф Хитлер не може да се сравнява с това, което предлагал Хърбърт Уелс. Олигарсите се провъзгласяват за неизбираеми и наследствени, светът става единен, но населението твърдо е ограничено чрез съкращаване раждането на деца, низшите раси трябва да бъдат унищожени. Така че ще остане само 1 милиард, достатъчен, за да служи на управляващата класа. Никаква средна класа няма да има, а само управници и слуги.

- Ако си спомним «Машината на времето», която мнозина са чели като деца, там човечеството също ясно е разделено на две касти: и морлоки.

- Това все пак е художествена книга, а в споменатите от мен книги той предлага програмни неща като представител на определени групи на британския истаблишмънт, като чийто представител и пристигнал в Русия.

- Имали ли са февралистите някакъв шанс да се задържат на власт? През юли 1917 г. те все пак проявили политическа воля и смазали проявите на болшевиките.

- Не, това с нищо не им помогнало. Когато хората «напразно» идват на власт, без да имат програма, без да разбират страната си, какво може да се очаква от тях? Забележителният писател Олег Маркеев даде точна характеристика на елциновата администрация и тази характеристика е напълно подходяща и за февралистите: «Ловките хора от президентската администрация изглеждаха на Максимов (главният герой в цикъла от седем романа „Странник” - бел. рус. ред.) като нелепи пингвини, от глупост покатерили се на върха на айсберга. Те можеха колкото си искат да го мърсят, да си създават собствена представа за света, в който живеят, да установяват свои закони за другите обитатели на птичия пазар, даже да смятат, че те определят посоката на айсберга. Но той ги носеше, подчинявайки се на невидимо дълбоко течение. Неговият свят беше Океан, който не може да бъде обхванат от птичия ум».

«Глупавите пингвини» с техните дебели и не толкова дебели тела не разбираха и дори не чувстваха Океана на руския живот. Те искали да го преправят по британско-европейски образец и Океанът ги помел. Февралистите смятали, че ще ръководят айсберг под името «Русия», дори без да разбират природата му. Те презирали руския народ - достатъчно е да се прочете какво писал Набоков-старши за руснаците, на които той гледал отгоре надолу, както представител на висшата раса - на азиатците. В действителност февралистите се държали като азиатци, като най-лош сорт колониална интелигенция, които гледали в устата  белите англичани-сахиби и били готови да изпълнят всяко тяхно искане. Затова тези хора нямали никакви шансове. Самата им акция - Февруари - всъщност била вътрешно-външен заговор срещу руската история; целта му била да натрапи на принципно некапиталистическия социум уродливия, омерзителен капитализм и да постави страната под контрола на Запада. Най-много от всички се старали кадетите и не е учудващо, че победилите болшевики ги обявили за врагове на народа. А какви други са? Болшевиките прекъснали този заговор - сами без да го разбират, тъй като смятали, че започват световна революция, но излязло не просто революция, а революционна реставрация на великата държава.

- Но защо тези шансове се появили у болшевиките? Тяхната идеология, марксизмът, съвсем не била вкоренена в руската културна традиция, да не говорим за народа. Това е експортна неорганична идеология.

- Как така неорганична? Мир - на народа, земята - на селяните! Това било много органично. Едно е идеологията и съвсем друго - политическите лозунги. Вижте гражданската война: защо селячеството тръгнало след болшевиките? То ги избрало като най-малкото зло. След VIII конгрес на РКП(б) през 1919 г. болшевиките заявили за необходимостта да се обърнат към средняка. Политиката на военния комунизъм продължавала и въпреки това векторът бил избран. През това време Деникин успешно напредвал към Москва, много болшевишки деятели възобновявали предишните си буржоазни познанства и криели своите документи. И в този момент среднякът, насочил се като цяло към болшевиките, им донесъл победата.

Белите нямали никаква програма, която могат да предложат на селяните и въобще на трудовите хора. Нямали. А адресат на червените бил работниците от града и селото. Белите се придържали към концепцията: отначало да победим, а после ще мислим какво да правим със селячеството и със земята. И селяните решили: тези хитри градски хора пак ще ги измамят. А с болшевиките всичко било ясно. Дори да не са много приятни хора, но земица ще дадат, а не се опитват като Колчак да възстановяват помешчическото землевладение. Врангел се опитал да поправи тези грешки на белите и да направи нещо като аграрна реформа, но било късно - влакът заминал. Не е учудващо, че в тила на армията на Колчак избухнало най-мощното въстание.

Болшевиките имали проект за бъдещето и това било огромното им преимущество. Неслучайно почти 50 процента от бившите офицери и генерали от царската армия минали на страната на съветската власт - те смятали, че болшевиките по някакъв начин ще могат да възстановят империята. И наистина я възстановили.

- За 70 и повече години.

- 70 години през ХХ век е много голям срок. Това са като 200 години през XVI - XVII век. Даже 12-те години на Третия райх през ХХ век са изключително много.

- Но февралистите получили защита, за разлика от Николай II, когото защитавали само Кутепов и Иванов. Атаманът Пьотр Краснов, есерът Борис Савинков (и двамата превъзходни писатели)… Дори не споменавам бялото движение, което се формирало предимно от февруарските лозунги.

- Да, но това било по-скоро антиболшевишко движение, отколкото профевралистко. Та нали неслучайно казаците така и не защитили Керенски след бягството му от Петроград. Александър Керенски въобще бил много странен човек. Ако не греша, седмица и половина преди октомврийските събития казаците се обърнали към него с молба да им разреши да проведат кръстно шествие в Петроград. Керенски гордо отказал. Всичко наоколо се руши, няма нищо здраво и ти трябват съюзници - направи крачка към тях. Не е изненадващо, че когато Керенски се обърнал към казаците за помощ по време на октомврийския преврат, му било отказано.

- Въпреки това Краснов с казаците и Керенски стигнали до Пулковските височини, където били посрещнати от Троцки. Как впрочем оценявате личността на Керенски като цяло? Той е живял дълго и умрял почти на 90 години, без изобщо да се разкае.

- Керенски сам се оценил в едно от последните си интервюта. Малко преди смъртта му журналист разговарял с него и го попитал: «Как мислите, какво трябваше да се направи, за да не се случи революцията в Русия в 1917 г.?» Керенски отвърнал: «Трябваше да се разстреля един човек». «Кой? - попитал журналистът. - Ленин?» «Не - казал Керенски. - Керенски». Какъвто егоманияк бил Александър Фьодорович, такъв си и останал. Той смятал себе си за самостоятелна фигура. Но не бил такъв - зад него стояли сериозни хора и в Русия, и най-важното, зад граница.

Въобще цялата 1917 година показва, че в момент на остра криза външните и вътрешните фактори се преплитат, а и просто се сливат. И получаваме мощно каскадно събитие, в което всичко се преплита и което затова е трудно да бъде анализирано от историците. Много бърз е преходът от причина към следствие. Възниква цял ред от причинно-следствени връзки, които се смесват, в резултат на което следствията от един ред стават причини за следствия от друг ред. Необходимо е особено изкуство, за да се анализират такива причинно-следствени редици от уплътненото, сингуларно време - миг-вечности. Затова е и толкова сложно да се изучават революциите.

- Още един въпрос от чисто любопитство. Знаем, че две фатални фигури на революцията - Керенски и Ленин - били от Поволжието. И двамата така или иначе са свързани с Казан и Казанския университет. И двамата са изиграли фатална роля в съдбата на Руската империя и прераждането й в Съветски Съюз. Защо именно Поволжието? Тук има ли някаква особена революционна аура?

- Мога да кажа, че прераждането на Руската империя в Съветски Съюз не е нещо фатално. Това било единственото спасение за Руската империя в друг неин вариант. Разбира се, от една страна е случайност, че двама души, свързани със Симбирск и Казан, станали централни фигури в революцията. От друга страна не е случайност, тъй като Казанският университет бил мощна интелектуална ковачница. Това, което в Руската империя смятали за периферия, било зона на активно интелектуално брожение, в нещо дори по-активно, отколкото в столицата, където ситият живот и твърдият контрол не винаги спомагали за това.

И все пак в значителна степен това е случайност. Освен Ленин и Керенски имало и други ярки деятели, съвсем несвързани с Казан - Троцки, Сталин, Свердлов. В най-общ план може да се предположи защо толкова много хора, рущащи самодържавието, били от периферията. Работата е там, че санкт-петербургският период бил много странно-неестествен хроноблок в руската история. Онова, което се случило през 1917 г., в значителна степен било бунт на руската история срещу петербургския период. Това не е единственото обяснение, но… И е естествено, че начело на този бунт трябвало да застанат хора от провинцията.

- Все пак петербургският период продължил повече от 300 години. За хилядолетната християнска история на Русия това не е толкова кратък срок. Защо той да е неестествен за нашата страна?

- Неестествеността на този период се заключава ето в какво. В московското самодържавие имало и неравенство, и подтисничество, и експлоатация. Въпреки това върховете и низините говорели на един език и били свързани с една култура. И независимо от разликата в положението, качествено принадлежали към едно културно-историческо поле.

А какво се случва след Петър и разцъфтява като пищен цвят при Екатерина Велика? Руската аристокрация започнала да живее не според потребностите си, които можели да бъдат задоволени от руското стопанство, а според потребностите на западната аристокрация и буржоазия. А това са съвсем други условия и друго ниво. В Западна Европа селското стопанство е друго, с друго плодородие. Например в Англия вече през XVII век плодородието било сам-6, сам-7, а у нас - сам-3, сам-4. По-нататък: на Запад стартирала капиталистическата протоиндустриализация и започнало ограбването на Азия и Африка. Благодарение на това станало възможно да бъдат удовлетворени такива потребности, които още през XV - XVI век в Европа били просто невъзможни.

А в Русия системата на работа останала предишната, земеделието останало предишното. Промишлеността била в зачатък, колонии нямало. Въпреки това демонстрационен ефект вече бил налице: хората разбрали как живеят привилегированите слоеве в Европа. Затова определена част, 20 процента от руското дворянство, започнала да живее според западните потребности. Но ако ти живееш според потребности, които местното стопанство с неговата ресурсна база («евразийската неудобност») не може да удовлетвори, то, изразявайки с марксистки език, трябва да отнемаш от населението не само излишъка, но и част от необходимото, т. е. да усилваш експлоатацията. И при Екатерина II експлоатацията се увеличила 3 - 3,5 пъти. Плюс неплатения вътрешен дълг, плюс първия заем, който Русия направила през 1769 г. чрез Холандия. Затова, когато Павел I дошъл на власт, се ужасил: дългът на Русия, вътрешен и външен, бил 200 милиона рубли. И с този дълг Русия се разплатила едва през 1840-те г. на XIX век благодарение на финансовата реформа на Канкрин. Но животът на върхушката не според потребностите продължила.

И което е още по-лошо, върховете в социокултурен план станали чужди на останалото население. Върховете придобили свой език - френския, своя култура. Появило се това, което Ключевски характеризирал като два различни социокултурни начина на живот. Това е и едната от причините Гражданската ни война да бъде толкова жестока. От една страна, имало представители на експлоататорските групи или такива, които не били експлоататори, но съвпадали с тях в социокултурен план - хората на «западническата» Русия: инженери, студенти и пр. А от друга страна - народът, който живеел в съвсем друго социокултурно поле. В този контекст събитията от 1917 г. представляват отхвърляне от народната маса на онази култура, която се е самоизолирала и загнивала.

Какво е сребърният век при целия му външен блясък? Гниене. Наскоро Станислав Куняев написа превъзходна книга за сребърния век, която се казва «Любов, изпълнена със зло». Сребърният век е израз на тази умираща чуждост, на агонизиращото самодържавие и култура, която започва да се изражда - декадентската култура. Голямата система «Русия» отхвърлила това. Като цяло революцията била жестока реакция на организма на нездравите явления, защото колкото по-болно е едно общество, толкова по-малко здрави се оказват средствата за лечение. Русия отрязала тази израждаща се петербургска епоха, а с нея и Петербург, който в края на самодържавието се оказал тежък тумор.

Февралистите, впрочем, се опитали да спасят този тумор и да го лекуват с «химия». А болшевиките взели и го отрязали. Иронията или онова, което Хегел нарича коварство на историята, се заключавало в това, че когато болшевиките дошли на власт, Русия сама по себе си много не ги интересувала, сред тях имало достатъчно много русофоби. Трябвало им република на земното кълбо и световна революция. Но от това израснала червена империя. Това за пореден път показва, че най-далече стига онзи, който не знае къде отива. Само онази сила в Русия, която си поставяла световни задачи, могла да реши руските проблеми.

Какво се оказал руският комунизъм? От една страна това била реализация на руска почва на левия якобински проект на европейския модерн, който в самата Европа не се реализирал. А от друга страна, с помощта на болшевишката революция руската власт очистила от себе си всички класови и собственически връзки и се проявила като чиста власт - без собственост върху веществените фактори на производство, т. е. решила чисто руския проблем. Това стигнало за 70 години, което съвсем не е малко.

Най-важното - това стигнало, за да се спечели единствената война, в която противникът си поставил за цел физическото унищожение на руснаците като етнос.

Ако бях вярващ човек, бих казал, че главната провиденциална цел на руската революция се заключавала в това, да създаде система, която ще спаси руския народ във Великата Отечествена война и няма да позволи на враговете да го унищожат физически и метафизично.

——————————

www.business-gazeta.ru, 12 март 2017 г.