Йордан Нанчев

Мисля, че познавам и съм прочел немалко краеведски изследвания и трудове по родознание, но книгата на Тянко Вълчинов(*) за село Криво поле, която е най-нова сред тях, се отличава колкото със задълбочеността на историческия прочит, много повече с отстояването на собствената позиция от страна на автора, с полемичност и емоционалност. Даже отделна глава в нея е озаглавена така – „Емоции”.
Но преди да стигне до нея и до любопитните истории около бита на кривополци, Вълчинов стриктно е проследил цялата история на родното си село, както въз основа на собствените си впечатления за нея и на многобройните спомени, които е слушал и записвал от най-будните си съселяни, така и не на последно място опирайки се на множество художествено-мемоарни и документални извори. В последното той очевидно е бил улеснен, получавайки професионалната помощ на дългогодишния изследовател на местната възрожденска история и редактор на книгата Недялко Димов, на когото сърдечно благодари в уводните си бележки, озаглавени „Вместо предговор” или „Защо и как се написа тази книга?”.
„Евентуални читателю, и ти потомъко – пише там Тянко Вълчинов по примера на стотиците свои предходници-летописци от миналото, – ако зачетеш тези редове, трябва да си с твърдото убеждение, че съм искал да оставя на потомството истината, така, както я видях в документите и ми я разказаха, така, както я преживях, и доброто и злото станаха пред очите ми. Ако не си настроен на такава вълна, по-добре не хващай книгата”…
И още преди да се залови с „Началото” авторът бърза да сподели най-новата си болка от случващото се с родното му Криво поле – опитите за закриването на селското училище, за да остави за „сегашното и идни поколения” имената на „погромаджиите”.
Чак след това той обръща поглед към миналото, към вековните корени, които все още могат да се открият в землището на селото. Очертани са някогашните и сегашни граници на това землище, изследван е произходът на кривополци, административно-териториалните промени, стопанският живот, битът и душевността на хората, които отколе населяват тази чисто българска земя. Естествено е в началото да се започне и с легендите, да се оспори или допълни тяхното съдържание. И то не произволно и по собствено усмотрение, а обхватно и аргументирано, опирайки се на вече установеното и написаното от други автори, с което да се подкрепи един или друг извод, а нерядко и да се опровергае. Като например за произхода и същността на кърджалийството, зародило се именно тук, в Хасковско, в края на ХVІІІ и началото на ХІХ век. То, според автора, не е само разбойническо и грабителско, каквато е господстващата теза в художествената литература и дори в съвременната историография, а преди всичко социално и антифеодално движение на подтиснатите и угнетените срещу самозабравилите се властници за извоюване на лични и икономически права. И не може да не се приеме при това положение логиката на авторовия разказ за съдбата и действията на двамата изявени помощници на Емин ага Балталията – Караиван и Пехливан Кузю от Криво поле. Родът на самия автор е свързан с единия от тях.
В благодарната памет на кривополския летописец нерядко се възкресява и споменът за друг негов съселянин от онова време – бележития възрожденски учител и просветител Нестор Марков, който не само учи децата в най-старото селско училище в района, но и става инициатор за основаване на читалище в Криво поле. Подробно е разгледана и историята на църковното движение в селото, построяването на храмовата сграда, борбите на кривополци против домогванията на Цариградската патриаршия, които са документирани в писмо до Високата порта от 7 март 1868 година, подписано от 71 „жители Иробаски”.
Особен акцент в родолюбивото изследване на Тянко Вълчинов е и по-новата история на неговото село от първата половина на ХХ век, когато е основана първата кооперация и започва организирания политически и обществен живот, създават се партиите и гражданските сдружения. Особено точно и убедително е разгледано участието на жителите на Криво поле във войните за национално обединение и във втората фаза на Втората световна война като изчерпателно са посочени имената на участниците във войните и загиналите за родината в съпоставка с днешното състояние на българската армия, мотивирана от духа на наемничеството, а не от патриотизма.
Естествено е в подобно изследване да намери място и най-новата история на селото, която е свързана с обществено-политическия септемврийски поврат от 1944 година, с кооперирането на земята, с благоустрояването на селото, в което пряко участие е взел и самият автор в качеството си на кмет или секретар на кметството в Криво поле. Особено любопитни, но и показателни са неговите преживелици в различни краища на страната и срещите му с различни отговорни фактори на по-високо или по-ниско ниво, от които е зависело изпълнението и довършването на започнатото строителство, водоснабдяването, електрифицирането, телефонизацията…
Да не говорим тук за другата любов на хореографа Тянко Вълчинов – художествената самодейност, на която също е посветил немалко страници от книгата си. С гордост от постигнатите успехи, но и с болка от самоцелното заличаване на най-добрите традиции от миналото, за превръщането на читалището в кръчма, за разграбването на имуществото и реквизита.
Наред с всичко това не са забравени и историята на селското здравеопазване, физкултурата и спорта, мелиорацията и водоемите наоколо. Заедно с фактите и събитията от историята на родното си село, авторът се е постарал да изтъкне и свързаните с нея по-важни събития от миналото на съседното село Момино, което днес вече е почти обезлюдено. Достойнство на така издадената Кривополска история са и множеството снимки, документиращи личности и събития от обществения и културния живот, множеството имена, които се споменават, списъците на кметовете, на учителите, на свещениците, на изявилите се извън селото негови жители, на партийните активисти, на спортистите и не на последно място на селските зевзеци и шегаджии…
Поместени са и текстове на народни песни от Криво поле, характерни думи от говора на кривополци, описани са местни фолклорни обичаи. Всичко това допълва и обогатява съдържанието на новата книга за Криво поле и я превръща в занимателно и полезно четиво не само за хората от това село, но и за всеки любознателен читател, а защо не и бъдещ изследовател на историята на другите селища от региона.
Когато става дума за тази книга и за писаното от юриста-историк Тянко Вълчинов в нея, няма как да се премълчат и неговите размисли за настъпилата през последните години разруха не само в Криво поле, но и в цялата страна. Коментарът му на тази тема често е нелицеприятен за нине властвуващите, но той в крайна сметка е и историческо свидетелство за неговата будна гражданска позиция, за неговия критичен и непримирим дух, от който, както и от книгата му, мнозина от нас биха могли да се поучат.
Уви! Както пише и самият автор, сега „механизмите за обезправяването на хората са добре смазани и работят безотказно. Има и добре организиран прислужнически апарат, който ги обслужва”. Страхувам се, че днес всичко това би могло да се окаже и пречка за добронамерения прием на подобно издание от съвременния млад, пък и не толкова млад читател. Неизбежно е обаче бъдещето да потвърди истините, спонтанно и убедено изречени и умело обосновани от автора. Пък и неговите надежди, струва ми се, са свързани именно с това бъдеще…

(*) ВЪЛЧИНОВ, Тянко. Криво поле (Иробас). Величие и падение. Кривополските родове. Село Момино. Изд. “Българска книжница”, Криво поле, 2008, 504 с. Обратно в текста