НАД БАЛКАНИТЕ Е НАДВИСНАЛА ЗАПЛАХА ОТ НОВА ВОЙНА

Дмитрий Добров

превод: Литературен свят

На територията на бивша Югославия отново са се изострили религиозните и етническите противоречия, все по-често избухват междунационални конфликти.

Според германския Институт по изучаването на международни конфликти в Хайделберг, в балканския регион са отбелязани 18 големи и малки конфликти, към които се отнасят, в частност:

- Спора между Словения и Хърватия по повод морската граница в Пиранския залив, а така също за планинския масив Света Гера;
- Спора между Хърватия и Сърбия по повод островите Шаренград и Вуковар на Дунав;
- Опитите на Република Сръбска в Босна и Херцеговина да се присъедини към Сърбия;
- Искания на хърватите в Босна и Херцеговина (те са около 14% от населението) да се присъединят към Хърватия;
- Движението за присъединяване към Сърбия на самопровъзгласилото се сръбско образувание в северно Косово;
- Исканията да се присъединят към Косово на албанците в южна Сърбия;
- Опитите да се върнат в границите на Сърбия сърбите от Черна гора (около половината от населението на републиката);
- Спора между Хърватия и Черна гора за полуостров Превлака в Тиватския залив и т. н.

Експертите констатират, че отношенията между републиките на бивша Югославия са по-лоши, откогато и да е от времето на последните Балкански войни от 1991-2001 г.

Все повече републики и национално-етнически образувания на Балканите искат прекрояване на границите и федерализация на вече съществуващите държави. Много наблюдатели правят аналогия със ситуацията през 1912 г. (Балканските войни), през 1914 г. (началото на Първата световна война), както и с началото на 90-те г. на миналия век (разпадът на Югославия).

Напълно очевидно е, че формулираната през 90-те години на миналия век политика на Вашингтон и Брюксел по насилственото примирение на страните и създаването на мултиетнически държави на Балканите е претърпяла крах.

Редица западни аналитици предлагат в тази връзка да се преначертае картата на региона, докато не е късно. Става дума в частност, за присъединяването към албанско Косово на южните райони на Сърбия, където живеят 100 хиляди албанци, а към Сърбия - на северно Косово, където живеят 50 хиляди сърби.

Присъединяване към Сърбия искат и половин милион жители на Република Сръбска в Босна и Херцеговина.

Но най-взривен потенциал има движението на албанското малцинство в Македония, където в последно време рязко се изостри ситуацията: страната е на прага на гражданска война.

Вече три години, откакто при непосредствената намеса на Албания и страните на Запада се разгаря поредният етнически конфликт в тази бивша югославска република, където, по официалната статистика, 64% от населението са македонци и над 25% - албанци. Има и алтернативни данни, според които албанците са вече 40% от населението.

Напрежението достигна най-високата си точка след провелите се миналия декември парламентарни избори, след които президентът Георги Иванов отказа, въпреки малкото преимущество на блока на социалдемократите и албанското малцинство, да признае правото на тази коалиция да формира новото правителство.

Иванов твърди, че получилите второ място на изборите социалдемократи от македонската партия СДСМ «са предали» страната на албанците, съгласявайки се приемат «албанската платформа». В частност, претендиращата за властта коалиция обещава да направи албанския втори държавен език, което означава превръщането на Македония в двунационална държава.

Освен това «албанската платформа» предполага федерализация, а де факто - албанизацията на Македония и като резултат - възможното включване на отделни нейни части във «велика Албания».

Според Георги Иванов, това ще означава края на Македония като славянска държава на Балканите.

Западът активно се намесва във вътрешната политика Македония и настоява да се предаде властта на правителство на социалдемократите с участието на албанското малцинство. С тази цел в Скопие вече пристигна главата на европейската дипломация Могерини.

Русия в този конфликт застана на страната на славянското мнозинство в Македония, докато ЕС, НАТО и САЩ открито поддържат албанските националисти по същия начин, както правеха това италианските и немски окупатори по време на Втората световна война.

Някога немците сформираха албанската вафен-дивизия от СС «Скандербег», а днес американците поддържат на територията на Косово най-голямата база на НАТО на Балканите и всъщност са съюзници на албанските националисти.

Вътрешният македонски конфликт заплашва да прерасне в общобалкански, тъй като живеещите как в Македония, Косово и Черна гора албанци координират действията си с ултранационалистите в Тирана, които мечтаят за създаването на «велика Албания».

Общият брой на албанците на Балканите надхвърля осем милиона души, включително три милиона в самата Албания, половин милион в Косово и Сърбия и повече от половин милион в Македония.

Според идеолозите на «паналбанизма», към «велика Албания» трябва да бъдат присъединени Северозападна Македония, Южна Сърбия, включително Косово и долината на Прешево, а така също южните райони на Черна гора. Сблъсъците между славяните и албанците в Македония неизбежно ще се прехвърлят в Косово и Южна Сърбия, където вече са узрели предпоставките за въоръжен конфликт.

Лидерът на сръбските албанци Йонуз Муслиу настойчиво иска присъединяването към Косово на южносръбските общини Медведжа, Буяновац и Прешево. В случай на отказ от властите на Сърбия албанските радикали заплашват да започнат протестни акции, които могат да прераснат в партизанска война, а после - в регионален конфликт с участието на чужди държави.

Немският специалист по Балканите Норберт Мапес-Нидиек отбелязва, че в сегашната ситуация, когато мирът е нестабилен, а Запад губи средствата си за контрол върху регионите и идеологически е разделен, от това започват да се ползват различни играчи в балканския конфликт, които си търсят нови покровители. Ситуацията опасно напомня 1914 г., когато Балканите бяха наричани барутния погреб на Европа.

Действително, засилващият се изолационизъм на САЩ и отслабването на Евросъюза създават благоприятен фон за сепаратистки движения на Балканите.

В тези условия криминалните албански кланове и подчинената им «Армия за освобождение на Косово» (ОАК) преминават в настъпление по целия периметър на компактно преживяване на албанци.

Те имат опит за това: през 2001 г. албански бунтовници започнаха въоръжено въстание срещу правителството на Македония, което беше трудно неутрализирано.

През май 2015 г. в град Куманово, недалеч от македонско-сръбската граница, където живее голяма албанска диаспора, бе осъществено внезапно нападение от бойци от ОАК, проникнали в Македония. При него бяха убити 14 от тях и осем полицаи.

Отряди от албански бунтовници, сформирани под крилото на «Армия за освобождение на Косово», вече са готови да предприемат акции по първия сигнал от сепаратистките центрове.

——————————

Русская весна, 06.04.2017