Туве Дитлевсен

превод: Богдана Зидарова

Има двама мъже на света, със които
се пресича животът ми всеки ден:
първият е този, когото обичам,
а истински влюбен е другият в мен.

Единият в духа ми докрай ще живее,
в съня ми със мене е той през нощта,
на мойто сърце пред прага е другият,
но аз не ще му открехна врата.

С дъха на своята пролет единият
веднъж ме облъхна едва.
Животът си дълъг поднесе ми другият,
но не получи ни час за това.

Любовта ми към първият топло се носи
на моята кръв в песента,
слива се другият с грижите делнични,
засенчвали моята най-ярка мечта.

Всяка жена прекарва сред двамата
своя ден мрачен и своят ден син,
веднъж в сто години е възможно
те двамата да се слеят щастливо в един.