ЩЕ СЕ ВЪРНЕМ!

Драгомир Шопов

Момиче:
- Пазя много снимки
с Черното море,
с къщата на дядо,
с Рила, цяла в сняг.
Тука, във чужбина,
гледам ги с любов.
Искам, искам скоро
там да бъдем пак.

Мъж:
- Миличко момиче,
вярвай ми и знай,
скоро ти ще видиш
родния ни край.
Рила пак ще видиш,
къщата на дядо,
Черното море
и ще си добре.

Момиче:
- Толкова обичам
всичко, всичко там!

Мъж:
- Сладичко момиче,
аз това го знам.
В недалечен ден
там ще се завърнеш
с майка си и с мен.
Ще живееш дето
дълго аз живях -
близо до морето,
сред игри и смях.
Българското слънце
ще блести над нас.
Ниви с житно зрънце
ще наливат клас.

Момиче:
- Жабчета ще крякат
в мочурляк зелен.
Щъркелче ще трака
с клюна си червен.
Розички ще греят,
рано, от зори.
Птичета ще пеят
в старите гори.
Там за свободата
се е водил бой.
Знам и светли дати,
и борци безброй.
Толкова обичам
нашата земя!

Мъж:
- Знай, добро момиче,
да не е сама,
трябва всички, всички
да се върнем там.

Момиче:
- Прелетните птички,
аз добре ги знам.
Като тях сме ние,
като тях, нали?
Ти сълзичка триеш.
Нещо те боли?

Мъж:
- Българска сълзица
често трия аз.
Възрастни, дечица,
тя ни вика с глас,
майката-родина.
Тя на сън ни гали
с трепетни ръце
и ни жали, жали
майчино сърце.

Момиче:
- Баба там говори
с птици и цветя,
с облачето горе
в свойта самота.
Мъката не крие.
Чака в утринта
да отворим ние
пътната врата.

Мъж:
- Скоро от чужбина
ще се върнем там -
в скъпата родина,
свята като храм!