ТЕНДЖЕРИТЕ

Йордан Сливополски - Пилигрим

Имам една хубава приятелка, която има особена слабост към тенджерите. Но като казвам това, да не си помислите, че беше добра готвачка?! Напротив! Ръчичките й не пипваха никога тенджера, ето защо те бяха нежни и хубави, чисти и гладки, създадени само за целувки. Тя обаче имаше манията да сравнява всичко с тенджерите и това я правеше на пръв поглед доста глупавичка.

Но чуйте сега какво ми тя разправя, за да се убедите, че не всякога хубавите жени са глупави.

- Вие, мъжете - започна тя, - сте като тучените тенджери. Сложат ли ви на огъня, изведнъж кипнете. Свалят ли ви - изстинете. Ние, жените, сме като пръстените тенджери: мъчно кипваме, но кипнем ли, свалени от огъня пак продължаваме да кипим.

Пък само хората ли приличат на тенджери?

Нима нашият фронт на Добро поле не беше като тенджера? Той кипя и никой не го погледна. А като прекипя, разля се чак до Радомир и Владая, та дори опръска с пяна и лицето на нашите заспали депутати!

Па само нашия фронт ли? Нима тенджерите на Марна и Пияве не изкипяха и сега не остана нищо в тях!

Ами Петроградската тенджера, под която монархистите запалиха такъв огън, че забърканата каша от кадетите не може днес да се погълне дори от болшевиките?

Ами Берлинската, която кипна изведнъж, че пропъди около себе си и най-главния готвач с неговите помощници? Нима край нея не се въртят сега смаяни куп нови готвачи, дошли уж от народа, без да могат да захлупят здраво капака?

А пък и ние си имаме една тенджера. Сложена е тя на огъня срещу паметника на освободителя. Той, възседнал коня, гледа я, чуди се, па сякаш пита:

- Не виждате ли, че и в нея нищо не остана? Защо я държите? Тя вря, кипя, без да кипне. Каквото имаше, отдавна се е изпарило. А каквото остана, не е за мирисане. Хем изгорено, хем горчиво.

Друг е въпросът с Версайлската тенджера. Тенджера или казан е, но в нея днес се вари млечната попара. Разшетал се около нея цял мир. Едни грабнали големи, други малки лъжици.

Съседите ни и те се втурнали един от друг с по-голяма лъжица. Само ние стоим със скръстени ръце. Зер парен каша духа, а ние на два пъти хубавичко си горихме езика.

Уверяват ни, че тази попара се готви от големи майстори. Те били хуманни, справедливи и всекиму щели да дадат заслуженото.

Да си приготвим ли и ние лъжицата, драги българанчо? Ти си по-умен от всички наши дипломати и тоя път трябва да послушаме твоя съвет.

- Какво да ти кажа, любезна приятелко?

Ония, които шетаха край българската тенджера, излапаха всичко, а ти остана да си смучеш пръстите.

Ако не беше ги слушала и си знаеше мястото, днес и за тебе щеше да има място край Версайлската тенджера.

А сега обикаляй отдалече край нея и каквото ти хвърлят като на просяк, все ще бъде кяр.

Бъдни вечер, 1919 г.