МОРЯК ЛИ СЪМ?

Пею Богданов

МОРЯК ЛИ СЪМ?

След нощна запивка с приятели стари,
запитах се тайно: „Моряк ли съм аз?”
Останал бях сам без жена и другари,
едничко морето откликна без глас.

- Не помниш ли стъпките ситни на плажа?
Те бяха от моите детски крака….
- Вълна ги замете! - отвърна безгрижно
прибоят, а после и той замълча.

- Спомни си девойката с дъх на смокини
от който и моята кръв закипя…
Среднощният гларус добави: „Малини…”
Коя ли от тях стана моя жена?

Ограждах живота си с пясъчни диги,
прокарвах канали за морска вода,
но бризът подухна и в миг заличи ги.
Останах с издрани от миди крака….

Обърках си мислите… Вече не зная,
тогава защо не съм станал моряк?
Внезапно морето изригна: „Така е,
щом правеше всичко от морския бряг!”


ДЕТСКИ ИГРИ

Деца на плажа си играят,
без дрехите не им личи,
любимци на кого са - знаят,
кое какво ще наследи…..

Родителите зорко гледат
от ската стръмен на брега,
готови са да защитават
отрочетата от беда.

Но как да разделят прибоя?
Не могат да го пренесат
в палатите си… Там е спорът,
и как ли ще го разрешат?…

Прибоят собственик не знае,
морето синор не търпи.
То знае как да се раздава,
при намерения добри.