ОТИДЕ СИ ЕВТУШЕНКО

Валерий Хатюшин

превод: Татяна Любенова

Отиде си последният от знаменитата четворка - Е. Евтушенко. Кой от поетите на моето поколение през 70-те години не е бил подкупен от неговите стихове?… Да, трябва да признаем, че това беше явление - странно и вече неповторимо. Преживя 84 години, обвит в легенди и анекдоти, изписал море макулатура, две трети от която - откровена халтура в угода на момента.

Живя весело, богато и безгрижно, обхождайки цял свят, общуваше с държавни глави, имаше пет законни жени… И при това, колкото и да е удивително, съумя да си създаде ореол на борец за свобода, угнетяван и гонен… Че как иначе, на самия Андропов по нощите е звънил…

Целият живот на Е. Евтушенко е пародия на самия себе си. Ту прославяше Сталин, ту го хулеше. Ту написа “Братската ВЕЦ”, възпявайки комунизма и комунистите, ту под влияние на ветровете на перестройката клеймеше съветската власт, репресиите и Гулаг.

Ту русите, според него, не искат война, ту същите те - са фашисти, черносотници, погромаджии и антисемити. А беше талантлив, но без да е руски стожер, без твърди убеждения, въртеше се като катерица в колело, обръщайки се на 180 градуса в зависимост от конюнктурата и ветровете на времето.

Ветропоказател, хамелеон, а по свидетелство на Й. Бродски - “сексот” (секретен сътрудник - бел. прев). Ту при него “валят бели снегове”, ту се разхожда по улиците на Тел Авив в униформата на израелски офицер…

Заедно с Ю. Черниченко - завзе властта в Съюза на писателите на СССР, раздробявайки го и разрушавайки го. Неведнъж съм слушал писатели от неговото поколение как го наричаха шут и палячо. И ето, случи му се да си отиде от този свят точно на 1 април…