НОВИ СТИХОВЕ

Стефка Андреева

***

От къде идем? Какво сме? Къде отиваме…
Пол Гоген

В очите са стаени вековете.
От дълбините им извира
път незнаен.
Митичните слова на боговете
пулсират
в тихите лица.
Ръцете плод докосват и замират
сред клони и листа,
срастват с тях,
понасят ги -
да влеят сока им в кръвта си.
Цветя - новородени рожби на Земята,
докосваща простора огнен.
Вървят по своя път, макар и да не крачат,
изгубват се, потъват
в сенките на мрака.


УЯЗВИМОСТ

Не притежавам ценни вещи -
да се откупвам
от омраза и любов.
Не притежавам оръжие -
да ми шепне,
че страха не познавам.
Пролет не стрелям по птиците,
за да вярвам,
че съм всесилна,
когато в праха се мятат.

Уязвима съм и открита.
Толкова открита,
че някои дори се уязвяват.


КОПРИВЩЕНСКИ СТРЕХИ

Копривщенски покриви
надвесиха тайнствени стрехи.
И нещо скрито узряваше
в студените януарски вечери.
Копривщенски тайнствени стрехи
тъмни крила разтвориха -
да ни покажат колко сме дребни,
как умираме в себе си малко по малко,
неизвестно къде и кога…
Копривщенски тайнствени стрехи
ни канеха да се разтворим
във вечерта.


***

Полъх от спомен,
полъх от лято,
полъх далечен
и неочакван.
Мигом събуди
чувства задрямали.
Втурна се лудо
в тихата вечер.
Всичко размести,
път си направи,
влезе в душата,
погали я.

——————————

ОТЛОМЪЦИ

——————————

***
Колко дъжд в това лято…
Денят се лута между зората и нощта.
В безпътица спират мислите
насред минало и насрещно.
Търсят старите извори чисти
да тръгнат по сребърната им нишка.

***
Сред студ и мраз
врабчето - глашатай на утрото,
на клона чурулика.
Смело и бездомно,
рошаво и босоного
то слиза от дървото -
трошиците кълве
сред плачещата сянка на поета.

***
Нежен полъх.
Докосване с крило.
Мечти трептят на небосвода.
До топлата си гръд
ни приютява
вечерта - със всичко,
премълчано през деня.

***
Цъфтят край шосето
джанки и ябълки -
напук на бързите влакове.
Впили корени в пръстта,
с повтарящо се постоянство
тържествуват.
Поданици верни
на ветровете и земята.

***
Не се стопяват моите видения
при светлината на деня.
Потайно в мене ги държа.
Потребни, за да устоя
на цялата реалност…

***
Думите ми са ехо
на кръвта и сърцето -
мъчителна изповед.
Сред тъмнина - проблясък.

***
През крепостни стени и бойници
прониква словото.
Живот събуждат казаните думи.
Друг.