ПРЕД СВЕТА БОГОРОДИЦА
Г-жа Домна Тенева, стопанка на обширен имот в Банкя преди Първата световна война, научила за прадядо ми Драган от своята икономка Вела, сръчна и съобразителна мома.
В онези времена новините били рядкост и пропиването на някой съсед изглеждало сериозно събитие. В Банкя имало пет-шест кръчми и прадядо ги посещавал редовно, като никъде не се задоволявал с едно питие. Когато се събирал с приятели, оборотът на заведението бил гарантиран.
Прадядо Драган не се подавал на пиянски веселби и не се мъчел да налучква мелодиите с продрано гърло. Той пиел мълчаливо, до пълно замъгляване на паметта. Бил едър и снажен и силното му тяло понасяло алкохола, но погълнатите количества правели впечатление. Мълвата за него се понесла из Софийско и името му се наредило сред прочутите селски пияници.
До това състояние прадядо достигнал след тягостни житейски събития. Първо било отнемането на дома му в София и изгонването на семейство му на улицата.
Това се случило, след като поръчителствал на приятели да изтеглят кредити от Македонска банка. Никой от длъжниците не върнал стотинка и къщата на прадядо, близо до минералната баня, била конфискувана, за да покрие финансовите щети.
Потънал в земята от срам, сякаш той е завлякъл банката, прадядо Драган правел неуспешни опити да намери работа и подслон. Най-сетне се отдръпнал от града в малка воденица на брега на пенливата банска река. Половин година по-късно прабаба ми Паунка, неговата съпруга, починала от мъка, оставяйки го с три невръстни деца.
Била люта зима. Гробарите едва разкопали ледената земя, за да положат покойната. Децата, увити в стари дрехи, зъзнели под пронизващия вятър. Когато се завърнали у дома, самотата сграбчила измъченото сърце на прадядо. Какво друго му оставало, освен да се напие до забрава, за да облекчи за малко мъката…
Преди обяд, навъсен и невчесан, с измачкана риза и с пресъхнала уста, той пускал мелницата, колкото да не загуби клиентите си. Докато тежките камъни се въртели, замесвал погача за домочадието, а след това изчезвал. Прибирал се късно, в непрогледна тъма, през която нозете му го водели по навик към скръбното жилище.
Г-жа Домна Тенева слушала мълчаливо тъжната история и преценявала нещо. Умната и работна Вела била попреминала първа младост. Дали пък не би се съгласила да стане съпруга на този несретник и да го вкара в релси?…
Следващият ден, когато прадядо Драган поел към кръчмите, стопанката на обширния имот го пресрещнала в едно уединено място. Тя се изправила решително, като боец в засада, и заявила категорично че прави грях и затрива душата и семейството си. Стреснатият мъж не знаел какво да отговори. Когато дошъл на себе си, измънкал за отчаянието, с което живеел.
- Ще те сватосам за прибрана и работна мома, - заявила властно г - жа Тенева. - но ще спреш пиенето!
Искането било толкова настойчиво, че прадядо не разбирал дали добре е чул.
- Тръгвай с мен! - хванала го за ръка г - жа Тенева. - Ще дадеш дума пред Света Богородица! - и тя го повела като дете към полутъмната църквица.
При олтара прадядо проумял, че предстои решителна промяна в живота му и прегънал покорно колене. Той опрял чело в земята и искрената молба за прошка се изляла от сърцето му.
Месец по-късно прочутият пияница се оженил за икономката Вела, добросъвестна и умна девойка. Тя не пренебрегнала децата от първия му брак и се грижела за тях, все едно са нейни. Година по-късно родила мъжка рожба и семейството се разраснало.
Г-жа Тенева помогнала да намерят по-приличен дом, а прадядо Драган заработил усърдно на воденицата.
През лятото, от селата край София, идвали забрадени жени, с тояжки и бохчички на рамо. Те питали настоятелно прабаба ми Вела какво е направила на мъжа си - биле ли му е дала, или при врачка го е водила - за да се откаже от пиенето…
- Не зная, - отговаряла искрено прабаба Вела. - Когато се омъжих за него, той вече не пиеше…
Учудени, жените отивали при съпруга й и задавали отново въпроса си.
- Обещах пред Света Богородица да не пия… - отговарял простичко прадядо и очите му се навлажнявали…
