ИЗГУБВАМ СЕ ПОД ДЪЖДА…

Мара Ромеро Торес

превод от испански: Магдалена Бояджиева

***
Изгубвам се под дъжда
по опустошените пътища на сърцето ми,
преди населени,
виждам как веригите се разпадат
и левитирам във въздуха.
Отдалечавам се от сребристото езеро,
което годините са превърнали в блато
и измивам в краката си
зловонието от изгнила мизерия
с вода от нови времена.
Дъждът се превръща в буен порой
и изтръгва гной от раните на душата ми,
разравя дъното за посев
и заравнява повърхността,
за да може зърното падайки,
да намери меко легло,
което да го приюти.


***
Разсъмва се.
Слънцето е като отблясък
на първото отражение.
На брега съм.
Морето ме отблъсква и в изблик на ярост
ме връща обратно.
Изправям се бавно. Сама съм.
Няма никой наоколо.
Само разбития ми живот.


***
Малко ми връща морето след корабокрушението,
повечето е задържало.
Пред мен е хоризонтът на изгубеното море.
На плещите ми -
обещанието, надеждата и моя любим от Рая.
Съзерцавам повърхността,
от която сладострастно се крие
моята разчленена същност,
която удави сънищата ми
и със селитрата си разяде
профилите на живота ми.
Усмихвам ти се
и това е последната усмивка, която ти изпращам.
Водата в очите ми пари повече от солта.
Обръщам се и се отдалечавам от морето.


***
Моето интелигентно поколение
нищо не е научило.
И не с крокодилски сълзи,
вие, които сте ми Бог,
моля ви:
току-що родените,
които намирате смъртта си от люлката,
Простете!
Които заменихте играчките си с автомати,
Простете!
Които търсите храна в боклука,
Простете!
На които сме отнели сигурността за дом,
Простете!
Които сме родили в един свят на страх и плач,
Простете!
На които сме подарили една планета с черни балони,
Простете!
Които …
Простете!
Простете!
Простете!