Борис Казански

Из „Сатиричен миш-маш” (1992)

В едно блато, обрасло с камъш, ято попови лъжички плуваха безгрижно. Доближаваха брега и се гмуркаха уплашени от водните кончета.
На брега, близо до водата, дебнеше жаба, готова за скок, да схруска някое водно конче. Не бе хапнал нищо от сутринта.
Една попова лъжичка я видя. Извика и другите.
- Елате да видите, каква грозотия! Боже, как може да има такава грозна твар. Каква уста? Какви крака? Бих се самоубила, ако съм такава…

Тя още не знаеше, че ще стане жаба.