КРАЕН ЕЛЕМЕНТ

Тома Измирлиев

Из “Краен елемент” (1975)

КРАЕН ЕЛЕМЕНТ

Аз живея в крайните квартали
и съм много беден и злочест;
аз изпитах страшни „репресалии”,
но глава не съм склонил до днес.

Син не съм на търтей-ненаситник,
нито на охранен сговорист,
и затуй не съм родозащитник,
нито пък „юначен” кубратист.

Не лежа пред портата висока,
в доноса не съм специалист,
край врата ми хич не е широко,
та не съм широк социалист.

Мразя всички рицари надменни
на престъпна и жестока власт,
че изучих тайните подземни
на една дирекция у нас.

Аз не съм ни търтей синодален,
нито пък охранен президент,
аз живея в крайните квартали
и затуй съм краен елемент.

——————————

в. „Жупел”, 22.12.1931 г.


ПРЕПОРЪКИТЕ НА ФИНАНСОВИЯ КОМИТЕТ

Ний сме твърде много трогнати
от безкрайните ви мъки, -
кризата ще превъзмогнете
с тези наши препоръки:

Отворете нови страници
в данъчните си тефтери;
разхвърлете нови данъци
на народа мил и верен.

В тази криза и стагнация
грях е да се диша гратис,
въздушната консумация
обложете с тежки такси.

Май и слънцето в страната ви
сякаш без пари ви свети -
и за него от раята ви
нови такси съберете.

Спрете тези разхищения
на държавните каймета,
направете съкращения
смели в тежките бюджети.

Че възможно ли е, бива ли
вие с влак да си играйте?
Имате коли със биволи,
треновете нам предайте!

А защо ви са училища,
тоя лукс за Ориента?
Не ви трябват даже жилища
в тези весели моменти!

За да няма недоволници
вечни, зли, неблагодарни,
премахнете всички болници,
всички служби санитарни!

Късайте и съкращавайте
нужно и ненужно - всичко,
само честно нам предавайте
вий спестените парички!

Ако все пак не сколасате
да платите - без въздишка
съкратете си стомасите -
те са ви и тъй излишни…

——————————

в. „Бургаски фар”, 4.06.1932 г.


ВОЛЪТ

Студентка от втори семестър
от младост и свежест трепти,
в сърцето й свири оркестър
от първи любовни мечти.

На шапчица китка набола
от росни планински цветя,
възлизаше бодро към „Вола”
с приятели весели тя.

Отхвърлили смело хомота
на делнични грижи и свян,
във чест на безсмъртния Ботев
до късно се любиха там.

Студентът бе също тъй млад и
неопитен още младеж
и бърже му пламна главата
от буен любовен копнеж.

От „Вола” величествен кацнал
над гордия девствен балкан,
се спуснаха двама във Враца
направо в черковния храм.

Той булчица - палава мренка -
си взе за любима жена,
а буйната млада студентка
отведе си вол у дома…

——————————

в. „Весело утро”, 2.06.1932 г.


ИЗНЕВЯРА

От десет години се любеха двамата,
безумно пленени от сладкия зов
на своята обич. И нивга измамата
не тровеше тяхната чиста любов.

Презрял и неволи, и грижи безчислени,
той бдеше над нея години наред
и в своята обич - сърдечна и искрена -
забравил бе всичко той в грешния свет.

С горещо внимание той я обвиваше,
в сърцето му кротко бушуваше плам,
и раничко - в осем - при нея отиваше,
седеше до късно в краката й там.

Тя също бе мила, грижлива, внимателна
- прекрасна другарка и нежна жена -
от сутрин до вечер с любезност трогателна
му носеше дрехи, пари и храна.

Но ето, внезапно добрата госпожица
изчезна пред празника светъл Христов.
Финансов министър с голямата ножица
отряза безмилостно тая любов…

И дълго той охка и пъшка за дружбата
подобно на беден, измамен съпруг,
а малката нежна приятелка - Службата -
не мина и месец - пристана на друг…

——————————

в. „Весело утро”, 9.04.1932 г.


ГЕРОЙ НА НАШЕТО ВРЕМЕ

Липсва му юначество,
но е гъвкав, мек,
и това е качество
в двайсетия век.

Свърши гологаните
в джеба до сантим,
тръгна по мегданте
горд, невъзмутим.

Със уста-картечница
почна да трещи
и на разни речници
гневно да крещи.

Сган - тълпа от гамени -
той поведе в бой,
взе да бие с камъни
всичко честно той.

Поизплаши слабите,
силните смути,
че дори и бабите
с дързост възхити.

Кухи недоволници
екзалтира той,
тлъстите охолници
плащаха му в брой.

С хитричко нагаждане
тоя образ чист
днес, любезни граждани,
стана хитлерист.

——————————

в. „Утринна поща”, Хасково, 7.08.1932 г.


ДЕЛЕГАЦИЯ

Струва ми се, чел съм някъде
или слушал съм, че нуждата
досега почти навсякъде
към прогрес света подбуждала.

Сам повярвах в тая истина,
щом и ние се отказахме
от химерите безсмислени
само след като загазихме.

Угнетени от стагнация,
от бедите и несретите,
ний пратихме делегация
и в страната на Съветите.

И разбрахме - във вселената
нищо на инат не ставало:
знаят вече и серсемите,
че бил тъй черен дявола.

Но нали сме хитри ганювци,
пак се мъчим да позираме
и кроиме кухи планове
работа да си намираме:

На курнази се преструваме
и юнашки вид си даваме -
хем желаем да търгуваме,
хем Русия не признаваме!…

——————————

в. „Бургаски фар”, 22.08.1932 г.