ВРЕМЕТО БЕШЕ ТАКОВА

Владимир Суходеев

превод: Литературен свят

Из „Сталин умеел да се шегува” (2014)

ВРЕМЕТО БЕШЕ ТАКОВА

Разказват, че на един от приемите след войната Сталин попитал Рокосовски:
- Не сте ли обиден, че сте били репресиран и немалко време сте прекарал в затвора?
Константин Константинович спокойно и просто отговорил:
- Не съм изгубил вярата си в партията. Времето беше такова.
Дълго време се разпространява легендата, че уж след войната Сталин се е опитал да се отърве от Рокосовски като от човек, имащ огромен авторитет в страната и армията. И затова го изпратил през 1949 г. в Полша. Но е известен разговорът преди това между Сталин и Рокосовски. Обръщайки се към Константин Константинович с голяма лична молба, Сталин казал:
- Обстановката е такава, че е необходимо да застанете начело на армията на Народна Полша. Всички съветски звания ще ви бъдат запазени, а там ще станете министър на отбраната, заместник-председател на Съвета на министрите, член на Политбюро и маршал на Полша. Много бих искал, Константин Константинович, да се съгласите, иначе можем да изгубим Полша. После ще се върнете на мястото си. Вашият кабинет в Москва ще ви чака!
Седем години К. К. Рокосовски ръководил армията на Народна Полша как министър на националната отбрана на Полската Народна Република и Главнокомандващ на Полската войска. Получил званието Маршал на Полша. Станал член на Политбюро и заместник-председател на съвета на министрите на ПНР. А когато през 1956 г. се върнал в Съветския Съюз, бил назначен за заместник-министър на отбраната на СССР.
След доклада си за култа към личността Хрушчов поискал Рокосовски да напише нещо за Сталин, но да е по-черно. Константин Константинович без дипломация отговорил:
- Никита Сергеевич, другарят Сталин за мен е светец!
На другия ден, когато Рокосовски дошъл на работа, в неговия кабинет на заместник-министър на отбраната, в креслото му седял маршал К.С. Москаленко, който му предал решението, че е свален от длъжност. Така се отнасял с неугодните Н. С. Хрушчов.

——————————

ОБЕЩАНИЕТО

Летецът-изтребител Борис Иванович Ковзан - Герой на Съветския Съюз, извършил четири (!) въздушни тарана и останал жив. След като му била присъдена Златна Звезда на Герой на Съветския Съюз го поканил Й. В. Сталин и подробно го разпитвал. Поинтересувал се с какво героят възнамерява да се занимава по-нататък.
- Ще се върна в частта си, ще продължа да воювам - отговорил летецът -изтребител.
- Мисля, че вие вече достатъчно сте воювали - казал Сталин. - А няма да попречи да поучите, да речем, в Академията.
- Не ме влече, другарю Сталин - честно си признал Ковзан.
- А вие ми дайте дума, че ще учите!
- Обещавам, другарю Сталин.
- А как са работите у дома?
- Току-що ми се роди син.
- Поздравявам ви! На страната трябват такива хора.
Когато летецът излязъл, го чакала кола, а на задната седалка открил голяма кутия, в която имало пеленки, дрешки - всичко, което било необходимо за новороденото.

——————————

«НЯМАТЕ СВОБОДА НА ЛИЧНОСТТА»

Американски кореспондент към Сталин:
- При вас няма свобода на личността. У нас всеки гражданин може във Вашингтон да излезе на улицата и да вика: «Долу президентът Труман!»
Сталин:
- Трудно ми е да си представя каква може да бъде «личната свобода» на безработен, който ходи гладен и не намира приложение на труда си. Но у нас също всеки гражданин може да излезе на улицата в Москва и да вика: «Долу президентът Труман!»

——————————

ЖАЛОСТ

Докато Чърчил губел самообладание и много жестикулирал, Сталин външно запазвал спокойствие, говорел тихо, с нескриван сарказъм.
Когато Чърчил пространно описвал преживяваните от Великобритания следвоенни трудности, Сталин отбелязал:
- Не съм свикнал да се оплаквам, но трябва да кажа, че нашето положение е още по-тежко. Ние изгубихме няколко милиона убити, не ни достигат хора. Ако почна да се оплаквам, ще се просълзите от тежкото положение на Русия. Но не искам да ви причинявам неприятности.

——————————

БИЛИ И В ПАРИЖ

Членът на американската делегация А. Хариман високомерно попитал Сталин:
- Сигурно ви е много приятно, след всичко, което преживя вашата страна, че се намирате тук, в Берлин?
В отговор чул:
- Цар Александър е стигнал до Париж.

——————————

ЧИЙ ВОЙНИК Е ПО-СМЕЛ?

По време на Техеранската конференция Рузвелт попитал Сталин:
- Наистина ли хиляди войници на салове и даже с плуване са преодолели Днепър?
Сталин казал:
- Днепър беше преодолян на огромно пространство. Смелост и храброст проявиха стотици хиляди войни. Хиляди от тях бяха удостоени със званието Герой на Съветския Съюз.
Рузвелт казал:
- Нашият войник, преди да влезе във водата, проверява каква е температурата й.

——————————

ВЕРЕН НА КЛЕТВАТА

През август 1941 г. три наши армии попаднали в немско обкръжение и били разгромени на украинска земя. Ранен, в безсъзнание, бил пленен командармът - генерал-майор Михаил Иванович Потапов.
За Хитлер било много важно в пропаганден план да привлече на своя страна поне няколко съветски генерали. И ето, че му завели Потапов. Било му направено съответното предложение.
Генерал Потапов започнал да ругае Хитлер:
- Теб, мръсна свиня, ще те карат в клетка по московския Червен площад след нашата победа! Искаш ли да те цапардосам по муцуната? Аз съм се клел на Сталин и няма да го предам.
- Вижте този генерал да доживее до края на войната. Когато аз - казал Хитлер, - ще стоя на Мавзолея и ще приемам парада в чест на нашата победа, него ще го карат в клетка на Червения площад.
Генерал Потапов всичките години на войната прекарал в концлагер. А разговорът му с Хитлер стигнал по някакъв невъобразим начин до Сталин. И когато войските на съюзниците освободили генерала, за него веднага пристигнал съветски самолет. В самолета за генерал-майор Михаил Иванович Потапов била приготвена изненада: дали му нова униформа на генерал-лейтенант. Това бил подарък за воина, който не изменил на клетвата си.
В Одеса на къщата, където живял М. И. Потапов, първи заместник-командващ ОДВО, е поставена паметна мемориална плоча. Идете ли в Одеса, поклонете се на светлата памет на истинския генерал, неизменил на клетвата си дори под смъртна заплаха.

——————————

ДИРЕКТЕН ВЪПРОС

На командващия авиацията за далечно действие А. Е. Голованов на фронта съобщили, че при него е пристигнал авиационният конструктор Андрей Николаевич Туполев.
- А нима той не лежи в затвора? И е без охрана?
Великолепен оптимист, Андрей Николаевич влязъл, усмихвайки се. Поговорили за новия бомбардировач, за възможностите за негово използване в авиацията с далечно действие.
Скоро Голованов бил при Сталин.
Всички въпроси били решени, но Сталин чувствал, когато искат да му кажат още нещо. И Голованов направо го попитал:
- Другарю Сталин, за какво лежи Туполев?
- Казват, че е или английски, или американски шпионин - отговорил Сталин, но в гласа му нямало нито твърдост, нито увереност. - Много приказлив бил. Искал всички да знаят за него - и немците, и англичаните, и американците. Конструктор на конструкторите!
- А че е шпионин вярвате ли, другарю Сталин? - попитал Голованов.
- А ти вярваш ли? - преминавайки на «ти», попитал Сталин.
- Аз - не - твърдо отговорил Голованов.
- Знаеш ли, и аз не вярвам - казал Сталин. - Довиждане.
На следващия ден Туполев бил на свобода. За Сталин казвал:
- Мащаб! Размах! Стопанин.

——————————

УВАЖИТЕЛНА КРИТИКА

Прочитайки романа на Е. Г. Казакевич «Пролет на Одер», Й. В. Сталин бил учуден от това, че не се споменава Г. К. Жуков. На заседание на комисията по присъждането на Сталинските награди той отбелязал: «Не всичко там е изобразено вярно: показан е Рокосовски, показан е Конев, но главния фронт там, на Одер, командваше Жуков. Жуков има недостатъци, някои от тях не бяха обичани на фронта, но трябва да се каже, че той воюваше по-добре от Конев и не по-зле от Рокосовски. Ето тази страна в романа на другаря Казакевич не е вярна. Присъства в романа членът на Военния съвет Сизокрилов, който прави там това, което трябва да върши командващият, заменя го по всички въпроси. И ето пропуск, няма го Жуков, все едно никога не го е имало. Това е неправилно. А романът «Пролет на Одер» е талантлив».
Е. Г. Казакевич признал, че Сталин правилно е почувствал, напълно правилно е почувствал недостатъка на романа, съжалил, че се е подал на натиска по-бързо да печата. По предложение на Й. В. Сталин романът на Е. Г. Казакевич получил награда.

——————————

НЕ СЕ УВЛИЧАЙ ОТ ЛЕКАРСТВОТО!

Научавайки, че Александър Евгениевич Голованов дълго не може да се излекува, Върховният Главнокомандващ Й. В. Сталин му позвънил:
- Ето какво. Лекарите, както виждам, не могат да ви помогнат. Знам, че не сте пиещ човек. Вземете си на работа и вкъщи водка. Когато се почувствате зле, налейте си водка и колкото можете, изпийте. Мисля, че това трябва да ви помогне. За резултата ми се обадете. Всичко добро.
Лекарството помогнало. Но Голованов не позвънявал. Тогава Сталин позвънил сам и му казал:
- Имайте предвид, че водката ще ви помага дотогава, докато я използвате като лекарство. Ако почнете да пиете водка, можете да сложите кръст на лечението си. Искам да ви предупредя за тази възможна опасност.

——————————

САВА МОРОЗОВ

Във фоайето на МХАТ сред водещите артисти на театъра бил окачен и портретът на Сава Морозов, зрителите често се възмущавали, че на почетно място се намира портрет на фабрикант.
Да свали портрета на Морозов решил Н. С. Власик - началник на охраната на Сталин. Владимир Иванович Немирович-Данченко решително протестирал: «Няма да позволя да се свали портретът на Сава Тимофеевич, докато съм жив. Морозов спаси нашия театър от банкрут».
Власик решил да не отстъпва. Веднъж в автомобила се обърнал към Сталин:
«Другарю Сталин, ние решихме да свалим от фоайето на МХАТ портрета на капиталиста Морозов, но Немирович-Данченко протестира. Какво да правим?»
Сталин казал: «Владимир Иванович знае по-добре. Власик, вие лошо познавате историята на МХАТ. Оставете тази работа».

——————————

МОЛБА КЪМ РЕЖИСЬОРА

Артистите от Болшой театър разказвали как Й. В. Сталин убеждавал Николай Семьонович Голованов отново да застане на диригентския пулт на оркестъра на ГАБТ. Диригент на Болшой театър Голованов бил от 1919 г.
През 1936 г. той напуснал театъра и започнал да ръководи други музикални театри.
С напускането му, на сцената на Болшой театър престанали да представят оперите на М. П. Мусоргски, А. П. Бородин, H. A. Римски-Корсаков. Сталин смятал, че руската оперна класика трябва непременно да бъде в репертоара на Болшой театър.
Сталин казвал: «Николай Семьонович, върнете се на диригентския пулт на оркестъра на ГАБТ и продължете да поставяте класиката».
Голованов отказвал, че е дал клетва на майка си да не се връща в Болшой театър.
Сталин: «Без вас не поставят «Борис Годунов», «Княз Игор», други опери».
Голованов: «Йосиф Висарионович, аз съм вече стар, боледувам. Не ми е по силите да понеса този товар».
Сталин: «Николай Семьонович, аз също съм стар, също боледувам, но продължавам да работя. Поработете и вие. Оправете там работата и тогава ще видим - може едновременно да се пенсионираме».
Голованов послушал съвета на Сталин и през 1948 г. се върнал в Болшой театър.
В репертоара на Болшой театър отново се появила руската оперна класика. Н. С. Голованов бил удостоен със Сталинска награда в 1949 г. за постановката на операта «Борис Годунов», през 1950 г. - за операта «Садко», през 1951 г. - за операта «Хованщина». Великият диригент починал през 1953 г.

——————————

КАК ТАКА БЕЗ «СЛАВА!»?

Й. В. Сталин обичал и се възхищавал от операта на М. И. Глинка «Иван Сусанин», възпяваща патриотизма на руския народ. Приветствайки нейното завръщане в репертоара на Болшой театър, Й. В. Сталин, разговаряйки с главния диригент на театъра А. М. Пазовски, се поинтересувал кога ще бъде премиерата на операта.
Получавайки неопределен отговор, забелязал:
- Да, ако и ние на фронта с такава скорост се придвижвахме напред, с каквато вие учите отново «Сусанин», изобщо нямаше да стигнем до Днепър.
А след като посетил репетиция и не чул величествения химн «Слава!» на Глинка, с изумление казал:
- Как така без «Слава!»? Та нали в Русия тогава имало князе, боляри, търговци, духовенство, миряни. Всички те се обединили в борбата с поляците. Защо трябва да се нарушава историческата истина?…
Сталин обичал да слуша операта «Иван Сусанин» с участието на баса Максим Дормидонтович Михайлов. Научавайки, че той бидейки в миналото протодякон, не смее да пее с пълен глас, Сталин, слагайки ръка на рамото на артиста, помолил:
- Максим Дормидонтович, не се стеснявайте, пейте с пълна сила. Аз също съм учил в духовна семинария. Малко съм пял. И ако не бях избрал пътя на революционера, кой знае какъв бих станал. Може би свещеник.
След този паметен разговор Михайлов пеел с пълен глас. Талантът му се разкрил напълно. Сталин смятал, че в ролята на Сусанин Максим Дормидонтович е истински костромски селянин.
Любовта на Й. В. Сталин към операта «Иван Сусанин» била известна. Например, изразявайки нежеланието си да иде в Болшой театър, Серго Берия заявявал на майка си Нина Теймуразовна: «Не съм Сталин, за да слушам «Иван Сусанин» петдесет пъти».
Когато в края на Отечествената война в Новосибирск бил построен отново Театърът на операта и балета, Й. В. Сталин препоръчал да се открие оперния сезон с патриотичната опера на Михаил Иванович Глинка «Иван Сусанин». По този начин Сталин подчертавал: врага, нападнал Русия, го чака един край - гибел.

——————————

ВЕЛИКИЯТ ФЛОТОВОДЕЦ

Й. В. Сталин отделил голямо внимание на създаването на филма «Адмирал Ушаков» от режисьор-постановчика М. И. Ром. Консултанти на филма били военноморският министър на СССР адмирал Н. Г. Кузнецов и адмирал И. С. Исаков. За изпълнител на главната роля бил утвърден артистът И. Ф. Переверзев. Филмът бил гледан специално в Министерството на външните работи на СССР, тъй като във филма била показана двуличната политика на управляващите кръгове на Великобритания.
По време на празнуването през 1952 г. на Деня на Въздушния флот в Тушино Й. В. Сталин поканил на трибуната адмирал Н. Г. Кузнецова и казал накратко:
- Ушаков може да се показва.
Филмът «Адмирал Ушаков» получил Сталинска награда и се ползвал с огромен успех сред зрителите.