Витка Витанова

ПРИЯТЕЛИ

Падна топката в реката
и понесе я водата.
Вики взе сълзи да рони:
как сега да я догони!
Не умее той да плува,
с топката си се сбогува.
Но в реката скокна Чара,
към брега я тя подкара.
Вики топката с ръце пое.
Чара тръсна рамене.
Той погали й вратлето,
тя го близна по нослето.
Вики дълго не умува -
ще се учи той да плува!

ГЪЛЪБЧЕ

Над тераса с парапет
хвъркат гълъби без ред.
Кацнат, клъвнат, полетят -
с гукане благодарят.

Гълъбче съзрях там клето,
с дълга клечка на крачето,
някак в прежда омотана,
и за него жал ми стана.

Плахо пуснах си ръката
и го хванах за крилцата.
С ножичката много леко
му освободих крачето.

Пуснах го на свобода.
То щастливо отлетя.
С ятото криле размаха -
всички дружно полетяха.

НЕПОСЛУШКО

Дъжд в гората заваля.
Червейчето изпълзя:
- Стига вече съм копал!
Скучно ми е в тая кал.
Ще ми се поне веднъж
да танцувам в топъл дъжд!

Тозчас майка му го спря
и така му рече тя:
- Я, не си търси белята!
По-добре рови земята!
Не излизай вън без нужда -
да не срещнеш сила чужда.

Ала то не я послуша -
запълзя към мокра круша.
Но, не щеш ли, гладна сврака
го съгледа от клонака:
- Червейче! Каква сполука!
Приказката бе дотука.

АГЪНЦЕ

На Иринка

Агънце ни подариха -
мъничко, от глина.
Сложихме го на тревата,
в нашата градина.

То не тича и не блее,
и звънчето не люлее,
но на всички носи радост
и в душите - благост.

Радва му се и Иринка -
милва го и го завива,
песнички му тананика,
като го приспива.

“И какво, че е от глина! -
мисли си Ирина.
- Знам, че няма да попадне
на трапеза с гладни!”