КЕХЛИБАРЪТ

Елена Диварова

На арменците от Малгара

Едната половина - в сребърен обков,
а другата - забравена
във вътрешния джоб на времето.
Разрязан тъмен камък
кехлибар.
Разрязано на две
отминало
столетие.

Отминало и живо за Манниг,
която в малката си длан държи Земята.
Земя - едната половина тук,
а другата
във Малгара.
С разбираща ръка
Манниг говори,
разказва и рисува
свечеряване.
Полека думите потъват в залеза
и във това, което кехлибарът
знае.