интервю с писателя Алберт Исоян

превод: Литературен свят

- Какво Ви помага да преодолявате трудностите и да вървите напред?

- Нуждата. Грижите за семейството ме карат да бъда в постоянно движение. Впрочем, аз съм бавен, а парите бързо се топят.

- Има ли неща, които не сте готов да простите?

- Разбира се. Когато човек не е довел работата до края, а иска цялата сума.

- Какво за Вас е било най-сложно да преживеете?

- Падането на социализма в нашата страна. Смелите престъпници и авантюристи получиха незаслужени доходи, а порядъчните хора обедняха.

- С кой период от живота Ви, с какви събития за Вас са свързани най-топлите спомени?

- Обичам социализма. Повече са ми по душа еднакво нямащите, отколкото неравномерното разслоение.

- Вярвате ли, че повечето от това, което се случва, е работа на съдбата или това е наш собствен избор, наше решение?

- Не вярвам в съдбата. Съдбата не е живо същество, което може да те следи и да те удари по тила, или да ти открадне чантата.

- С какви хора се опитвате да се заобикаляте?

- Любители на книгите и шаха.

- Кои черти на характера си цените, а с кои се опивате да се борите?

- Да се събудя рано и да ида на работа, да си измисля занимание от нищо, да не замърсявам околната среда.

- На какво трябва да се научат децата преди всичко?

- Да бъдат арменци, да говорят красиво и да пишат на арменски, да четат Хоренаци и Абовян, да четат Бакунц, да колекционират стари книги, да пазят книгите, постоянно да се повтаря на децата: «Този свят принадлежи не само на теб». Да се родиш арменец е божи дар.

- Помните ли детските си мечти? Кои от тях се сбъднаха?

- Като дете мечтаех да стана възрастен човек и успях. Днес съм на достатъчно години.

- Има ли неща, които веднага Ви напомнят за детството, предизвикват носталгия? Ако да, какви?

- Помня нашето училище в село Сулда, нашия клас, нашия чин с Нанар, на който прекарахме заедно десет години. Десет години живях в рая. Всеки път преди сън си спомням онези дни.

- Казват, че Ереван вече не е същият. Какво според Вас се е променило? Хората, атмосферата?

- Разбира се, Ереван се е променил. По-рано той беше нашият обществен град, сега е приватизиран от безделници, ненаситни, алчни и невежи хора.

- С какво обикновено започвате деня си?

- Отивам на работа в издателството, по пътя си купувам вестници и ежеседмичника «Огоньок».

- Наистина ли творческите хора са по-чувствителни и възприемчиви?

- Не знам. Знам само, че днешните творчески хора не владеят арменски. Това е болест, при това неизлечима.

- Кога написахте първото си произведение?

- От десетгодишна възраст пишех писма на Нанар и получавах отговори.

- Първият Ви източник на вдъхновение?

- Арменският език. Това не е език, това е божествена реч.

- Доколко признанието и талантът са свързани в наше време?

- Всички глупци постигат успех и само някои таланти понякога имат някакви успехи.

- Според Вас славата и парите променят ли човека към по-лошо?

- Нямал съм нито едното, нито другото.

- Кога се чувствате истински щастлив?

- Когато издавам нови книги на наши писатели и ги нося да ги покажа на домочадието си.

- За какво сте съжалявали: за това, което сте направили или за това, което така и не сте успели да свършите, да кажете?

- Съжалявам, че арменският толкова силно отстъпи вследствие нападението на варварски езици.

- За какво сте благодарен на съдбата?

- Че съм се родил арменец, че родителите ми бяха арменци, че арменският народ и език продължават да живеят.

——————————

сп. „Литературная Армения”, 6 юни 2013 г.