ЧУДОТО НА СЕВАН

Рачия Ованесян

превод: Драгомир Шопов

Там, дето Севан е изкъртвал
със ярост брега си зелен,
изплували острови мъртви
във синия пролетен ден.

Там черни и стари дървета
стърчали в студения мрак.
Сега те видяли небето,
усетили слънцето пак.

И младото клонче отново
родило зелено листо -
такова, ах, точно такова,
каквото напролет е то.

Столетия в мрак потопени,
напуснали мъртвия кът,
дърветата в дрехи зелени
отново шумят.

Шумят те. И вятър ги бие,
премахнал покоя с ръка.
И как им завиждаме ние,
че с нас не се случва така.