РУСКИ ХАЙКИ

Иван Машнин

превод: Георги Ангелов

* * *
Добре си живея –
всичко си имам вкъщи:
брашно, кибрит, сол.

* * *
Живу хорошо –
Всё у меня в доме есть:
Мука, спички, соль.


* * *
Пролетен ден.
Сред цъфналите ябълки
е студено.

* * *
Весенним днем
Среди цветущих яблонь
Так холодно…


* * *
Сутрешният вятър
измита от улиците
боклука на хвърлените думи.

* * *
Ветер к утру
Выметает из улиц
Мусор брошенных слов.


* * *
Чуй, кълвач почуква…
Друг ли му отговаря?
Не, брадвата.

* * *
Чу! Дятел стучит.
Вот вторит ему другой!
Нет, это топор…


* * *
Чуждите цветя
от корен изтръгвам –
свои ще посадя!

* * *
Чужие цветы
Вырываю с корнями –
Посажу свои!


* * *
Живях, умножавах причините,
и ето – доживявам.
В следствията.

* * *
Жил, умножая причины,
И вот – доживаю.
В следствиях.


* * *
В студения ден
гледам зад прозореца минувачите
с превъзходство!

* * *
В морозный день
Смотрю из окна на прохожих
С превосходством!


* * *
Ставайки от сън,
мерим дрехите си…
Първа лъжа за деня!

* * *
Восстав ото сна,
Примеряем одежды…
Первая ложь дня.


* * *
Дърво отрязах,
броя кръговете му –
връстник ми е!

* * *
Дерево спилил,
На пне считаю кольца –
Одногодок мне!


* * *
Затварям очи:
празник, трапеза…
В чужд сън съм попаднал!

* * *
Закрою глаза,
Вижу праздник, застолье…
В чужой сон попал!


* * *
- Е, старецо,
време за смърт е…
- Как, и това ли бе всичко?

* * *
- Ну что, старый,
Пришла пора помирать…
- Как, и это все?..


* * *
В тълпата
от съмишленици
като че ли ме няма.

* * *
Иду в толпе
Единомышленников.
Меня как бы нет.


* * *
Три дни от седмицата
останаха на старостта –
вчера, днес, утре…

* * *
Три дня недели
Остались у старости –
“вчера”, “сегодня”, “завтра”…


* * *
Видях вчера:
кола блъсна старец,
търкулна се медал…

* * *
Видел вчера:
Дедушку сбила машина,
Катилась медаль…


* * *
- За какво спорят децата?
- Гроб ти копаят, дядо!
- А аз да не науча…

* * *
- Чо там ребята-те спорят?
- Гроб тебе делают, дедушка!
- Ну вот, не научил…


* * *
При мързеливия
вместо биография –
обстоятелства…

* * *
У ленивого
Вместо биографии –
Обстоятельства…


* * *
Лежа на печката,
прелиствам световния атлас:
навсякъде вече съм бил.

* * *
Лежу на печи,
Листаю Атлас мира:
Везде уж был…


* * *
Кучето лае.
Керванът си върви…
Но върви правилно!

* * *
Собака лает,
Караван идет…
Идет правильно!


* * *
Вълците не вият –
химнът на родината им
е такъв.

* * *
Волки не воют –
Это у них гимн такой
Отечеству.


* * *
С камък в ръката
е седнал Сизиф на планината.
Нищо не е вечно…

* * *
С камнем в руке
Сидит на горе Сизиф.
Ничто не вечно…


* * *
Скиташ по земята,
така ти се иска уют.
И обратно…

* * *
Бродишь по земле –
Так хочется уюта!
И наоборот…


* * *
Изстинала, кална –
напускат родината
хитрите птици.

* * *
Стылой и грязной
Оставляют родину
Стаи хитрых птиц.


* * *
В прозореца на вагона
плува селско гробище,
мярка се сватба.

* * *
В окне вагона
Плывет печальный погост,
Мелькнула свадьба…


* * *
Пълзи червей,
вървя аз, нищожният –
брат му, Каин!

* * *
Вот ползет червяк,
Вот иду ничтожный я,
Его брат… Каин!


* * *
Всяка сутрин
все едно тръгвам за фронта –
сядам зад волана.

* * *
Всякое утро
Будто на фронт ухожу –
Сажусь за руль.


* * *
По рамото докосна есента
кленовия клон:
- Пак аз съм…

* * *
Ладошкою клена
Осень тронула за плечо.
- Это опять я…


* * *
Около стария пън
филиз някакъв!
Незначителен.

* * *
Вкруг старого пня
Поросль-то какая!
Незначительная.


* * *
Спя на сеновала.
Долу кравата Манка
дъвче съня ми.

* * *
На сеновале сплю.
Внизу корова Манька
Жуёт мои сны.


* * *
През скърцане и грохот
горестен вик на мравка
чува душата.

* * *
Сквозь скрежет и грохот
Горестный крик муравья
Слышит душа.


* * *
Звездното небе
с размразена вода обърка
мокрият бухал.

* * *
Небо звёздное
С талой водой перепутал
Мокрый филин.


* * *
Излезе да пуши
и падна от балкона
ясновидецът.

* * *
Вышел покурить,
Да и рухнул с балконом
Ясновидец.


* * *
Седи Там някой,
реже Вечността на парчета:
- А това е за тебе.

* * *
Сидит Там кто-то,
Режет Вечность на куски:
- Это вот – тебе.


* * *
Присъни ми се:
бос вървя по росата.
И простинах.

* * *
Приснилось мне:
По росе иду босиком.
Простыл вот.


* * *
Ако падна в полето –
ще ме приеме да живея в нея
добрата трева.

* * *
Упасть бы в поле –
Пусть примет к себе жить
Добрая трава.


* * *
Силният човек
и яде, и пие повече,
и по-горчиво плаче.

* * *
Сильный человек
Он и ест, и пьёт больше.
И горше плачет.


* * *
Противниците
си намигат един на друг
през мерника.

* * *
Противники
Подмигивают друг другу
Через прицел.


* * *
Куцият вълк
от гората излезе на пътя.
И погледна наляво.

* * *
Волк хромоногий
Из лесу вышел к дороге.
И посмотрел налево.


* * *
Старостта броди
по коридорите на паметта
и гаси лицата.

* * *
Старость бродит
По коридорам памяти
И гасит лица.


* * *
И пламъка на свещ
не може спокойно да гледа
изгореният.

* * *
И на пламя свечи
Не может спокойно смотреть
Погорелец.


* * *
Тъгувам по родината,
завиждам на облака
от другата страна.

* * *
Скучая по родине,
Завидую облаку
С той стороны.


* * *
Падна сняг през нощта.
И вече не изглежда страшно
местопрестъплението.

* * *
Ночью выпал снег.
Место преступления
Стало нестрашным.


* * *
В болница лежа.
Над мене скъпите лица
в пукнатините на тавана.

* * *
Лежу в палате.
Надо мной родные лица
В трещинах потолка.


* * *
Есенен вятър.
Удря до кръв рябината
в стобора.

* * *
Осенний ветер
Бьёт рябину об забор.
До крови.


* * *
Животът мина,
а теоремата на Питагор
така и не потрябва…

* * *
Жизнь прошла,
А теорема Пифагора
Так и не пригодилась…


* * *
Гледам акула
от лайнер като титаник –
риба като риба…

* * *
Смотрю на акул
С лайнера типа титаник –
Рыба как рыба…


* * *
Хвърлих в Лета
мрежата на спомените –
малък улов!

* * *
Кинул в Лету
Невод воспоминаний –
Невелик улов!


* * *
Листопад в гората.
Толкова дървета
се оказаха криви.

* * *
В лесу – листопад,
Столько деревьев кривых
Оказалось.


* * *
Извънземните
така и не дочаках,
както мамутът – мен.

* * *
Инопланетян
Я так и не дождался
Как мамонт меня…

Кронщад, 2009