Вагаршак Норенц

превод: Драгомир Шопов

***

Без отдих и покой живях
и без уют да си създам.
Неспирно търсих - цял живот -
какво - не знам!
Все търсих. И добре разбрах,
че малко съм постигнал аз.
Но всичко мое бе за тях,
за хората, че им дарих
живота си и моя стих.
На тъжните раздадох смях,
на всички слаби - твърд юмрук,
на влюбения - цвят красив,
на злите - песен с нежен звук,
на жадния - поток звънлив!

Живота си така живях
и търсих радост всеки ден.
И мъката докрай узнах,
но тя за мен ще е, за мен.

Злините в сетния си час
ще отнеса със мен в пръстта.
Кажете: „Взе скръбта от нас -
да няма сълзи по света!”